Тази снимка на Плутон бе заснета от "Ню Хърайзънс"на 13 юли 2015 г. в около 23:00 ч. българско време. Credit : NASA/JHUAPL/SwRI

 Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс"се свърза със Земята!!! Облитането на Плутон е успешно!

 Потвърдителният сигнал бе получен на Земята рано тази сутрин, в 3:52 ч. българско време. Той съдържаше информация за здравословното състояние на "Ню Хърайзънс"и малко научни данни от инструмента PEPSSI. Данните за здравословното състояние показват, че всичко е протекло по план, двигателите са използвали толкова гориво, колкото им е било нужно по план, не е имало неочаквано рестартиране на компютрите и най-важното - записващите устройства на космическия апарат са пълни със снимки и множество научни данни!!!

 Въпросът, който си задават всички, разбира се, е кога ще видим най-новите снимки на Плутон с висока разделителна способност. Свалянето им ще започне в около 15:31 часа българско време и завърши в 22:25 часа. Късно вечерта или рано сутринта на следващия ден ще разполагаме с тях!

  http://www.space-bg.org/

 http://www.cosmos.1.bg/

източник:  GSU
резюме: Мигът най-накрая настъпи: след пътешествие продължило десетилетие, космическата сонда New Horizons e напът да се срещне лице в лице с Плутон.Буквално летейки по-бързо и от изстрелян куршум, совалката трябва да извърши сложни маневри и да мине съвсем тихо преди учените на Земята да научат нещо, твърди астроном.

 Дългоочакваният момент най-накрая настъпи: след пътешествие продължило десетилетие, космическата сонда New Horizons e напът да се срещне лице в лице с Плутон. Буквално летейки по-бързо и от изстрелян куршум, совалката трябва да извърши сложни маневри и да мине съвсем безшумно преди учените на Земята да разберат нещо, казва астроном от GSU.

 Себастиан Лепин доцент по астрономия поясни, че прелитането на New Horizons към Плутон е един вид „мисия за папараци”.

 Ще мине покрай него и ще снима бързо понеже не може да спре рече той- и сетне си отива.
  Това, което прави срещата още по-изнервяща е, че освен дистанцията, която космическата сонда трябва да спазва и ограничената й маневреност, апаратът трябва да избере едно от двете или да прави наблюдения или да препраща данни- но не и двете едновременно. New Horizons работи едва на 200 вата мощност, достатъчно за да снабди с енергия само няколко старомодни крушки, нажежаващи жичките си до почервеняване.

 Това, което се е случвало досега е следното, мисията е изпразвала банките си памет, за да складира данни,каза Лепин. Ще изпрати една последна акуратна и добре изпипана снимка на Плутон специално за нас и тогава ще има временно спиране на предаването- ще прави снимков материал поне за още 48 часа преди даже да започне да ни изпраща пак обратно каквито и да било сведения.
 Имайки се предвид, че космическият апарат не може да спре и камерите му не могат да се движат, той все пак може да се извие и извърти с цел да наблюдава Плутон и по-малките му луни- Харон, Никс и Хидра и да насочи предавателя си обратно към Земята. Трансмисията на данни ще бъде болезнено бавна- един килобит на секунда, хиляди пъти по-бавно от която и да било компютърна или клетъчна мрежа на Земята.
  Сондата ще селектира само един процент от излезлите изображения- две дузини или нещо такова- за да ни ги препрати в следващите седмици,твърди Лепин, ще бъде през Септември или Ноември, когато всичките снимки ще могат да стигнат до нас.

 Източник: Горният материал е преработен от материали, осигурени от Университета в Джорджия и тези материали могат да бъдат стилизирани по отношение на съдържание и обем.

Източник: НАСА

Резюме:  Мисията Ню Хорайзънс на НАСА отговори на един от основните въпроси относно Плутон, а именно на този, касаещ размерите му. Учените, работещи по мисията, откриха, че е с диаметър от 1,473 мили(2,370 км), като че ли малко по-голям от множеството предшествуващи откритието приблизителни изчисления. Изображенията, придобити с  разузнавателния снимачен апарат с дълъг обсег LORRI(Long Range Reconnaisance Imager), бяха ползвани като база за достигане до това изчисляване. Резултатът потвърждава това, което вече се беше подозирало и преди:  Плутон е по-обширен от всички останали познати обекти в Слънчевата система, намиращи се отвъд орбитата на Нептун.


Портрет от последното доближаване. Плутон и Харон излагат на показ поразителен цвят и контраст на яркостта на това комбинирано изображение от 11-ти Юли, показващо черно-бели изображения с висока резолюция, заснети от LORRI, оцветени с данните на Ралф, събрани от последното завъртане на Плутон. Цветните данни, биващи върнати обратно от космическия апарат сега предстои да обновят тези снимки, довеждайки цветовия контраст до по-ярко изразен фокус.

Мисията Ню Хорайзънс на НАСА отговори на един от най-основните въпроси относно Плутон, а именно на този, касаещ размерите му.

Учените , работещи по мисията откриха, че е с диаметър от 1,473 мили(2,370 км), като че ли малко по-голям от множеството предшествуващи откритието приблизителни изчисления. Изображенията, придобити с  разузнавателния снимачен апарат с дълъг обсег LORRI(Long Range Reconnaisance Imager), бяха ползвани като база за правене на това изчисляване. Резултатът потвърждава това, което вече се беше подозирало и преди:  Плутон е по-обширен от всички останали познати обекти в Слънчевата система, намиращи се отвъд орбитата на Нептун.

„Размерите на Плутон са били причина за дебати, датиращи още от самото му откриване през 1930. Ние сме подбудени най-сетне да закопаем този въпрос” спомена ученият, участващ в задачата Бил Мъккинън от университета в Уошингтън, Сейнт Люис.
 Пресметнатата наново големина на Плутон означава, че неговата плътност е малко по-ниска от това, което преди се смяташе за нея и фракцията лед във вътрешността на планетата е малко по-висока от предполагаемото. Също така, най-ниският слой от атмосферата на Плутон, наричан още тропосфера е по тънък и плитък, отколкото се мислило, че е.

 Измерването на размера на Плутон е било предизвикателство продължило десетилетия поради усложняващи фактори, произлизащи от атмосферата му. Неговата най-голяма луна Харон е лишена от солидна атмосфера е нейният диаметър е бил по-лесен за определяне с използването на наземни телескопи. Наблюденията на Ню Хорайзънс потвърждават предишните приблизителни пресмятания,  751 мили(1208 км) на ширина.

LORRI се е фокусирал върху две от по-малките луни на Планетата- Никс и Хидра.

„Знаехме си още от времето, когато замисляхме нашето прелитане, че ще бъдем в състояние само да изучаваме малките луни в детайли едва за няколко дни преди най-близкото приближаване.” Рече главният р ъководител на изследването Алън Стърн от Югозападния Институт за изследване Боулдър Колорадо „Сега, дълбоко навътре в Плутониевата сфера на влияние, този удобен момент е настъпил”.

Никс и Хидра бяха открити с помощта на телескопа Хъбъл през 2005. Дори и за Хъбъл те изглеждаха като светлинни точки и по същия начин изглеждаха и за Ню Хорайзънс допреди финалната седмица от приближаването до Плутон. Сега, последните изображения заснети от LORRI показват изглеждалите умалени преди спътници не като точици, а като видяни достатъчно добре луни, за да добият мярката на собствените си размери. Никс се очаква по изчисленията да бъде 20 мили(около 35 километра) на ширина, докато Хидра по груби изчисления е 30 мили(приблизително 45 км) на ширина. Тези размери водят учените от мисията до заключението, че техните повърхности са доста ярки, може би, поради наличието на лед.

Какво остава за двете малки луни на Плутон Керберус/Церберус  и Стикс? По-малки и неясни от Никс и Хидра те е по-трудно да бъдат измерени. Учените, ръководещи мисията би трябвало да са в състояние да определят техните размери с помощта на наблюдения, които Ню Хорайзънс ще извърши в рамките на прелитането и ще предаде до Земята към по-късна дата.


превод Александър Павлов
източник  http://www.sciencedaily.com/releases/2015/07/150714101141.htm

Източник: НАСА
Резюме: Ню Хорайзънс се сдоби с възхитителни нови изображения на Плутон и на голямата му луна Харон, които карат композиционното им разнообразие да изпъкне. Тези не са действителните цветни образи на Плутон и Харон- те са изложени на показ тук в прекомерни цветове, улесняващи забелязването на отликите във външните материи, изграждащи повърхностите им и в особеностите на всяко от двете планетарни тела.

Датиращата от 13-ти юли 2015 картина на Плутон и Харон е представена в неистинни цветове, за да направи разликите в повърхностната материя и отличителните им черти лесни за забелязване. Беше получена от инструмента „Ралф” на космическия кораб на НАСА Ню Хорайзънс, ползвайки три филтъра за добиване на цветна информация, която е преиначена на изображението. Това не са истинските цветове на Плутон и Харон и привидната дистанция между двете тела е била намалена в името на това да бъдат показани от перспективата на два обекта, които са един до друг. Снимката разкрива, че яркият участък на Плутон, който е под формата на сърце, включва райони, които се отличават по цветни характеристики. Западният дял, скроен сякаш е сладолед във фунийка, бива издаден в прасковен цвят на тази снимка. А една шарена област отдясно(на изток) изглежда синкава. Даже в предела на северната полярна шапка, в горната част на изображението, редица различни нюанси на жълто-оранжево загатват за иначе неуловими несъответствия в състава на двете тела. Площта на Харон бива разглеждана с използването на същия прекомерен тип цвят. Червеното на тъмната северна полярна шапка на Харон се приписва на въглеродни вещества, включително и категория от химически съединения, наречени толини. Шарените краски на по-ниските географски ширини посочват разнообразието от видове терени на Харон. Тази снимка е направена в 3:38 сутринта (северноамериканско източно време) на 13-ти юли и получена на Земята в 12:25 по обяд, един ден преди най-близкия досег до Плутон по време на приближаването.

 Ню Хорайзън се сдоби с възхитителни нови изображения на Плутон и на голямата му луна Харон, които карат композиционното им разнообразие да изпъкне. Тези не са действителните цветни образи на Плутон и Харон- те са изложени на показ тук в прекомерни цветове, улесняващи забелязването на отликите във външните материи, изграждащи повърхностите им и в особеностите на всяко от двете планетарни тела.

Картините са добити с използването на три от цветовите филтъра на инструмента „Ралф”. Ню Хорайзънс разполага със седем научни инструмента на борда си, включително Ралф и Алис, чиито имена, връщащи ни в миналото, защото са взети от „Младоженци на меден месец”, популярна серийна ситуационна комедия от 50те години на миналия век.
„Тези снимки онагледяват това, че Плутон и Харон са несъмнено комплексни светове. Има куп неща, случващи се тук” каза Уил Грънди- помощник-изследовател на Ню Хорайзънс  от Обезрваторията Лоууел, намираща се  във Флагстаф, Аризона САЩ. „Нашият отбор, разучаващ композицията на повърхността, работи на възможно най-бързи обороти, за да идентифицира субстанциите в различните райони на Плутон и да разнищи процесите, случили се, за да ги оставят там в този вид, в който се намират в момента.
  Цветовите сведения помагат на учените да разберат молекулярния състав на ледовете по повърхностите на Плутон и Харон, както и възрастта на геологическите особености, като например кратери. Те са в състояние да ни кажат също така неща относно измененията в повърхността, причинени от капризите на „космическото време” като радиацията.
 
Харон е също толкова шарен

Повърхността на Харон бива наблюдавана като се ползва същия преувеличен цвят. Червеното на тъмната северна полярна шапка на Харон се дължи на въглеводорода и други молекули, група от химически съединения, носещи названието толини.
Поради дистанцията от 3 милярда мили на данните им отнема около 4 часа и половина, за да достигнат Земята, даже и със скоростта на светлината, ще са нужни около 16 месеца за това всички научни сведения от Ню Хорайзънс да бъдат приети и съкровищната находка от тази мисия ще се изучава с десетилетия за в бъдеще.
  В 7:49 сутринта северноамериканско време на 14-ти юли Ню Хорайзънс набра скорост, задминавайки Плутон с 49,600 км в час с апаратура, съставена от седем научни инструмента. Както беше планувано, Ню Хорайзънс се изолира и мина в неведение докато профучаваше през Плутоно-Хароновата система, напълно зает с мисията си да набира данни. Екипът на Ню Хорайзънс си отдъхна с облекчение, щом космическият апарат „се обади вкъщи” точно в 9:02 вечерта на 14-ти юли(американско време). Космическата одисея до ледовитата планета джудже завършва встъпителното разузнаване на Слънчевата система.

за подробности и контакти:

 #PlutoFlyby
https://www.facebook.com/new.horizons1
превод от английски: Александър Павлов

Българският отбор спечели два сребърни и един бронзов медал на Международната олимпиада по математика в Тайланд 

Отборът пристига на 17.07. в 08:45 часа на Летище София Т2

С два сребърни, един бронзов медал и две почетни грамоти се завръщат младежите от отбора по математика след успешното представяне на 56-тата Международна олимпиада по математика, която се проведе между 4 и 16 юли в Чианг Май, Тайланд, обявиха от СРООПН. Регистрираните отбори за участие в олимпиадата тази година бяха 114 на брой. 

Състезателите в отбора и носители на отличия са:

1.       Любен Стефанов Личев, МГ Плевен, 12 клас – сребърен медал

2.       Деница Христова Маркова, СМГ, 11 клас – почетна грамота

3.       Александър Чергански, СМГ, 11 клас – бронзов медал

4.       Виолета Николаева Найденова, СМГ, 10 клас – сребърен медал

5.       Емилиян Иванов Рогачев, СМГ, 12 клас

6.       Александър Антонов Тенев, СМГ, 12 клас – почетна грамота

Всеки от тях се е състезавал на международни олимпиади и предишни години.

Техни ръководители са проф. Петър Бойваленков от ИМИ, БАН - преподавател в Природо-математическия факултет на ЮЗУ, изпълнителен директор на списание „Математика“ и ръководител на отборите по математика от 2003 и д-р. Емил Колев - доктор на математическите науки, доцент в ИМИ, БАН - ръководител на националните отбори по математика от 1999.

МЕЖДУНАРОДНА ОЛИМПИАДА ПО МАТЕМАТИКА

Международната олимпиада по математика е първата олимпиада по природни науки. Създадена е през далечната 1959 г. в Румъния. България, Унгария и Румъния са единствените държави, които са участвали във всички издания на олимпиадата от създаването ѝ до днес, като през 1966 г. и 1975 г. страната ни е била домакин. Шестима ученици между 10 и 12 клас всяка година представят страната ни на престижното състезание.

До 2015 г. на Международната олимпиада по математика българският отбор е завоювал 53 златни, 104 сребърни и 102 бронзови медала. 

Във Великобритания на 1930-те, момчетата напускали училище на 14 години за да работят. Много от децата на работническата класа се препитавали от работата си във фабрики или на строежи.

Войнишката работа е била виждана като много по-бляскава професия, и когато войната избухва през 1939, отчаяната вербовъчна кампания намира много момчета готови да се включат във войската–въпреки, че не са били на 18 години.

Тук разкриваме историите на две такива момчета:

Бил Едуардс

Бил Едуардс тогава 16 годишно момче работещо във фабрика, работа която му се виждала скучна, прекарал първите 4 години от войната в Уелс като евакуиран. Завръщайки се в Лондон през 1943 и търсещ приключения той решава да се присъедини към армията.

„На 17 и половина съм, сержант“ казва той на вербуващия офицер който приел думите му за чиста монета. Майката на Бил била ужасена, че малкия й син иска да стане войник.

Първоначално Бил се обучава във Мейдстоун, където е бил закачан заради очевидната за всички непълнолетност. Но когато се прибрал вкъщи в униформа той почувствал невероятно чувство на гордост. „Крачех към вкъщи въобразявайки си, че съм лошото момче на квартала,“ казва той.

Бил е бил пехотинец в 1ви батальон, част от Уорчестърския полк. Прекалено малък за да издържи на суровите тренировки той е пратен в лагер за войници изоставащи във физическата подготовка.

Навършвайки 17, Бил все още е бил недостатъчно голям за да бъде изпратен на война. Но Нормандския десант наближавал и никой не задавал въпроси. Бил назначен като носач на носилка и трябвало да събира ранените от бойното поле и да решава кой трябва да бъде оставен да умре.

 Първата битка за Бил била атаката над Моуен: „Бяхме точнозад пехотата, клекнали в едно царевично поле. Гледахме как някой падаха пронизвани от куршуми и отивахме при тях. Когато има толкова много паднали по бойното поле, сам трябва да преценяваш кого да спасиш първо. Остави човека с куршум в крака и спаси този с шрапнел в гърба.“

17 годишно момче спасявало живота на ръководителите си: „Ей ме на17 годишен хлапак, носещ старши офицери, мъже в края на 20-те и 30-те си години. Държах ги в ръце и се грижех за тях. Казвах им ‚Късметлия си‘…знаейки много добре, че това може да е последния им ден на Земята.“
          
С идването на юли, Бил е вече на предните линии в две от най-свирепите битки от Нормандската кампания -  Хълм 112  и Монт Пинкон, 3 дни почивка за 2 месеца боеве.

“Учудващо е колко бързо 17 годишно момче закоравява да става безразличен към случващото се, а свиква с него. Свиква се с раните и смъртта около теб…"

“Започваш да си задаваш въпроса защо си жив, когато толкова много други мъже около теб умират. Със събуждането сутрин идва и мисълта‚ Може би този ден е денят?‘“

По-късно в битката за Елст през септември 1944 г., Бил преживява най-яростната и неумолима битка досега, но оцелява. Докато мъртвите нарастват, Бил наблюдава и направлява зелените момчета на полето.

“Бях ли побъркан? И да и не. Вземете предвид, че бях нещо като калпазанин. Не бях много добре образован. Присъединих се към армията. Издържах базовата тренировка и след три месеца се научих да карам мотоциклет, бронетранспортьор и да стрелям с всевъзможни оръжия. Бях изключително щастлив. Наслаждавах се на тези неща, но боевете бяха нещото което не харесвах.

“Бях на 12 когато войната започна, бях на 18 когато тя свърши. Хората ми казват, ‚детството ти е отлетяло‘. Не е отлетяло; просто беше прекарано по различен начин-спасявайки човешки животи.“

Стан Скот

Завладян от чувство на патриотизъм след битката за Британия през 1941, Стан Скот тогава на 15 години лъже, че е на 18 за да се включи във войската. По средата на обучението му обаче майка му узнава и той е изпратен вкъщи.

На следващата година, навършил 16, той се записва за втори път и започва да охранява аеродруми в Кент. Отчаян в желанието си да се включи в бойните действия той се присъединява към командосите.

На 18 Стан най-накрая се включва в бойните действия при десанта в Нормандия: „ Слязохме на брега. Спуснаха рампите. Бум! Следващото нещо което помня е някой да казва, ‚Ставай Скоти, не си ранен‘. Станах и започнах да тичам.

“Двама мъже покрай мен бяха ранени.  Много тела бяха пръснати покрай мен и другарите ми. Веднага дойчовците започнаха да ни обстрелват с ракети."

По време на безмилостните боеве в следващите няколко седмици, Стан се превърнал в закоравял не подаващ се на стреса войник. „Никога не съм си помислял, че ще се срина психически-бях прекалено обигран.”

Седмици по-късно в града Honfleur Стан е ранен и изкаран извън бойното поле. По времето когато той се е възстановил, неговата част вече се е завърнала в Англия.

Но в 1945 той се завръща на бойното поле за финалните битки от войната - кампания, която го отвежда в сърцето на вражеската територия и право в концентрационния лагер Берген-Белзен. Там се запознава с лондончанина Лен Честър, който се записва в морската пехота само 13 годишен…

Източник: http://www.historyextra.com/

Археолози са идентифицирали находка, която може да е най-стария фалшив зъб в Западна Европа.

Зъбния имплант идва от добре обзаведена с дървени предмети погребална камера от Желязната епоха, принадлежала на жена която е открита в Ле Шен, северна Франция. Жената, която е била между 20 и 30 годишна, когато е починала е имала желязнa топлийка на мястото на горния си резец. Възможно е металното парче да е част от изкуствен зъб направен най-вероятно от дърво или кост, материала какъвто и да е бил, най-вероятно е изгнил. Откритията са публикувани във научния журнал “Antiquity”.

Гроба е един от 4-те женски гроба намерени в района на Шампаня-Арден и датира от около 3-ти век преди Христа. Погребалните камери са съдържали солидно количество дървени вещи, които са знак на келтската култура “La tene”, процъфтявала в Централна и Западна Европа по това време. "Останките бяха в много лошо състояние,“казва Джулиъм Сегуин, открил скелета на младата жена през 2009.,"Останалите зъби си бяха на мястото. И после забелязах парчето метал. Първата ми реакция беше: Какво е това?“

Зъбите са били занесени на анализ. Г-н Сегуин в последствие осъзнава, че жената имала 31 вместо 32 зъба и снимките направени по време на разкопките показват металното парче на мястото на липсващия зъб. Тази снимка показва зъбите и желязното парче намиращо се в ляво. "Факта, че има същите размери като зъбите, означава, че това е било дентална протеза-или поне опит за такава,“казва Сегуин.

Има причини да се съмняваме в успеха на протезата, казва Сегуин. Първо шанса желязото да корозира в тялото го прави неподходящ за дентален имплант; титаний е материала използван в модерните версии. Второ, отсъствието на стерилни условия по време на този период означава, че желязната топлийка може да причини абсцес, последван от инфекция, която да причина кончината на човека носещ я. Лошото състояние на останките не позволява да заключим дали импланта е играл някаква роля в смъртта на жената. И докато находката е най-стария имплант в Западна Европа, то не значи, че преди това не е имало. Изкуствени зъби са намирани в Египет и Близкия Изток от преди 5,500 години.

Етруските от северна Италия са неоспоримите майстори на зъболечението през трети век преди Христа. Много от изкуствените зъби намерени в етруски гробници обаче, са вероятно поставени там след смъртта за да се запази облика на починалия. Учените не могат да отхвърлят теорията за след смъртно поставяне на изкуствения зъб и в този случай. Но казват, че има няколко доказателства сочещи, че импланта е поставен докато жената е била още жива. Но си остава невъзможно да се каже дали парченцето метал е държало зъб направен от дърво или кост, и двата материала са се разградили в киселинната почва. 

В журнала “Antiquity”, Сегуин заедно с няколко други съавтори от университета в Бордо пише, че погребенията са „на хора от елита загрижени за външния си вид“. Отбелязват същото така, че погребенията съвпадат с период в който келтските гали са били в контакт с етруската цивилизация намираща се в северна Италия. Етруските са известни с майсторството си в сферата на зъболечението, въпреки че изкуствените костни зъби поставяни на златни обръчи са по-различен подход в лечението от този практикуван в Галия.

http://www.bbc.com/

Новите мисии, които НАСА планира до Марс, за да положи основите за по-сложни научни експедиции, изискват все по-масивен кораб с все по-голям полезен товар и продължителен престой на Червената планета. Жизнено важно за кацането му е намаляването на скоростта на спускане към повърхността.

Сегашната технология за намаляване на скоростта при приземяване, има корени още във програмата „Викинг“ на НАСА. Програмата е в основата на приземяването на два апарата на Марс през 1976 г.. Парашутът, използван от машините е бил използван и през 2012, за да приземи робота “Curiosity” на Марс.

НАСА предпочита да използва челното съпротивление на атмосферата (atmospheric drag), за да пази ракетните двигатели и да пести гориво, които биха били нужни за финалните маневри при приземяване. По-тежките апарати в бъдеще обаче ще имат нужда от  по-големи устройства за челно съпротивление, за да ги забавят – и тези устройства ще трябва да могат да се разгръщат при изключително големи скорости, за да могат да запазят товара и екипажа. Устройството се нарича свръхзвуков забавител и ще бъде проверявано в серия стратосферни тестове, с които да се докаже годността му за бъдещите мисии на Марс.

Три устройства са в процес на разработка. Първите две са свръхзвукови аеродинамични забавители - много големи, издръжливи, подобни на балон устройства, които се надуват около апарата и го забавят. Тези забавители големи, едното е 6 метра, а другото 8 метра в диаметър. В процес на разработване е и парашут с диаметър 30.5 метра който допълнително забавя скоростта на приземяващия се апарат. Всяко едно от тези три устройства ще е най-голямото от своя вид, движещо се с по-голяма скорост от тази на звука.

Тези нови устройства за челно съпротивление могат да спомогнат за увеличаване на полезния товар от 1.5 метрични тона към 2 до 3 метрични тона, в зависимост от вида надуващ се с въздух забавител и комбинирането му с парашутите. Друг плюс е, че ще бъде увеличена височината на кацане (т.е. точката, от която кацането или забавянето започват) с 2-3 километра, увеличавайки повърхността която може да се изучава от апарата. Също така ще бъде подобрена точността на радиуса на кацане, от 10 километра към 3 километра. Всички тези фактори ще увеличат възможностите на машините и хората да изследват  Марс.

Екипът подготвящ, устройствата ще ги тества неколкократно – с нормална скорост и със свръхзвукова – високо в земната стратосфера, симулирайки навлизане в стратосферата на Марс. Свръхзвуковите тестове ще бъдат проведени през 2014 и 2015 година в Хавай.

На 28 юни 2014 екип на НАСА е провел успешни летателни тестове с апаратите, като са покрити всички поставени задачи.

Източник: http://www.nasa.gov/

С помощта на Големият адронен колайдер учените от ЦЕРН откриха доказаха съществуването на нова елементарна частица, наречена „пентакварк“, съобщават в прес съобщение от ЦЕРН. Статия с материал за откритието е публикувана в списание Physical Review Letters и в сайта на библиотеката на Университета в Корнуел - http://arxiv.org/abs/1507.03414

С това откритие, предричано от теоритичната физика отдавна, се устаноява е просто нова елементарна частица (от елементарни частици са изградени протоните и неутроните на атомите), но изцяло нов и напълно различен механизъм на обединение на кварките.

„Според нас експериментът ни има всички характеристики на откритие. Нямаме друго обяснение на това, което видяхме. Но науката изисква да публикуваме резултатите и да изчакме мненията и обсъждането на научната общност. Изучаването на новата частица може да помогне да се научи много повече за обикновената материя, от която всички ние се състоим“, казва за „Ройтерс“ ученият Гай Уилкинсън,

Засега пентакварките не са изследвани в достатъчна степен, но още през 1997 съществуването им е предсказано от русите учени Дмитрий Дяконов, Максим Поляков и Виктор Петров. В статия на Петров от 26 март 2013 г., публикувана в сп.“Елементи“ („Элементы“) ученият разказва как е възникнала хипотезата.

Самото наименование подсказва, че новоткритата частица се състои от пет „кварки“. Кваркът е „най-малката“ позната на учените частица, за която към момента няма данни да се дели на по-малки от нея съставни части. Етимологията на термина е интересна – всъщност той няма определено смислово значение и е взет на шега от романа на Джеймс Джойс "Бдението над Финеган"чийто герой в съня си чува безсмислена фраза „Три кварка за мистър Марк”. Терминът е въведен от учения Мъри Гел Ман.

Българският отбор се завръща от Международната олимпиада по биология с два бронзови медала

С два бронзови медала и две почетни грамоти се завръщат състезателите от отбора по биология от тазгодишната Международна олимпиада, която се проведе от 12 до 19 юли 2015 г. в Архус, Дания. Регистрираните държави за участие бяха 62 на брой. 

В СЪСТАВА НА БЪЛГАРСКИЯ ОТБОР СА:

1.      Теодор Иванов Трифонов, НПМГ, 12 клас – носител на бронзов медал

2.      Виктория Бориславова Христова, НПМГ, 10 клас – отличен с почетна грамота

3.      Лъчезар Василев Станчев, ПМГ Kюстендил, 12 клас – отличен с почетна грамота

4.      Цветослав Ангелов Георгиев, СМГ, 11 клас – носител на бронзов медал

Теодор Трифонов за втори път е в състава на националния отбор. Той е участвал и в Международната олимпиада през 2014 г., от където има почетна грамота.

Ръководител на отбора по биология от 2009 г. насам е Албена Йорданова - доцент в Медицинския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. 

Други ръководители, участващи в подготовката и придружаващи отбора са Снежанка Томова – доцент в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ и Радослав Александров – докторант в Института по молекулярна биология при БАН.

МЕЖДУНАРОДНА ОЛИМПИАДА ПО БИОЛОГИЯ

Международната олимпиада по биология е най-престижното състезание по биология за ученици от цял свят. България е една от шестте страни, основателки на олимпиадата през 1989 г., и участва още на първата Международна олимпиада по биология в Чехословакия през 1990 г. През 1994 г. олимпиадата се провежда във Варна, България. 

Всяка година националният отбор по биология е в състав от четирима състезатели. До 2015 г. отборът е  донесъл на страната ни общо 49 медала: 4 златни, 8 сребърни и 37 бронзови.

Вторият етап на класирането на кандидат-студентите в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за учебната 2015/2016 г. беше обявен днес.

4 211 новоприети студенти, от които 3 705 в редовна форма на обучение и 506 в задочна форма на обучение, са се записали или са потвърдили специалността, в която са класирани на първия етап. Запълнени след първия етап на класирането са специалностите „Психология“, „Скандинавистика“, „Право“, „Медицина“, „Китаистика“, „Японистика“, „Компютърни науки“, „Софтуерно инженерство“, „Публична администрация“, „Международни отношения“ и „Културология“.

От 22 до 24 юли 2015 г. включително класиралите се от втория етап кандидати трябва да потвърдят или да се запишат в избраната специалност.

Непотвърдилите от второто класиране кандидати губят правото си за участие в третото класиране, което е окончателно.

На 28 юли 2015 г. ще бъде обявен третият етап на класирането. Записването за него е окончателно и трябва да бъде направено в периода29 – 31 юли 2015 г. включително.

7 795 са кандидатите, подали документи за прием в най-старото висше училище. Най-много са кандидатите, посочили като желание специалност „Психология“. На второ и трето място са специалностите „Публична администрация“ и „Английска филология“, следвани от „Социални дейности“, „Културология“, „Българска филология“, „Педагогика“, „Компютърни науки“, „Софтуерно инженерство“ и „Предучилищна и начална училищна педагогика“.

През 2015 г. с поредица от събития Университетската ботаническа градина - Балчик отбелязва 60 години от създаването си. Патрон на честванията е президентът на Република България Росен Плевнелиев.

Кулминация на честванията е празничният 27 юли 2015 г., когато входът в Университетската ботаническа градина - Балчик ще бъде свободен до 17.00 часа за любителите на растителното царство. На поляната до вход „Автомобили” е предвидена фолклорна програма, в която ще участват състав „Росна китка“ при Клуба на военноинвалидите в Балчик, Народно читалище „Васил Левски“ - Балчик с детска танцова школа и школа за народни инструменти, група за автентичен фолклор с групови и индивидуални изпълнения, самодеен певчески състав  от Народно читалище „Свобода“ в с. Гурково.

Студенти от Биологическия факултет и от Студентския клуб за образование и развитие с екологичен център „С.К.О.Р.Е.Ц.” на СУ „Св. Климент Охридски” ще представят постерни презентации на теми, свързани с орнитологичното и херпетологично разнообразие в района на градината, разнообразието на безгръбначни животни и лечебните растения и билки на територията на Защитена местност „Ботаническа градина гр. Балчик”.

В програмата са включени още изложение на кактуси, представяне на изработени от студенти на Биологическия факултет на Алма Матер сувенири, посветени на биоразнообразието, както и тематични беседи по маршрут в Университетската ботаническа градина - Балчик, които ще провеждат студенти от Биологическия факултет.

Най-малките и любознателни гости ще могат да се включат в предлаганите ботанически работилници за деца: пресаждане на кактуси, изследване на местната флора, измерване височина на дървета (групи до 15 деца с предварително записване на място).

В началото на деня ще се проведе защита на дипломни работи на магистранти от специалност „Екомениджмънт” към Балканския екологичен център (БЕЦ) на Университетската ботаническа градина - Балчик и Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

В 19.00 часа в Университетската ботаническа градина – Балчик ще започне академично тържество. В него ще участват представители на академичната общност на  Софийския университет, както и гости от други университети от страната, Българската академия на науките, общинската и областна администрация, музеи, читалища и други организации. Ще бъдат поднесени венци на паметната плоча на акад. Даки Йорданов – създател на Университетската ботаническа градина - Балчик. Градинското тържество ще продължи с  концерт на Оркестъра на Военноморските сили с диригент капитан ІІІ-ти ранг М. Трифонов. Гостите ще могат да се насладят на изпълнения от творчеството на Йохан Щраус, Виторио Монти, Ранди Нюман и други, както и творби от българските музикални класици Любомир Пипков, Николай Братанов и Дико Илиев сред неповторимата атмосфера на Университетската ботаническа градина - Балчик.

Седем медала отличиха националния отбор в 13-тата Международна олимпиада по лингвистика

в Благоевград

Българските умове заеха челни позиции сред 29 държави

С впечатляващи резултати за българския национален отбор по лингвистика приключи 13-тата Международна олимпиада, която се проведе в Благоевград между 20 и 24 юли. Сред 29 държави, които се включиха в съревнованието, именно българските умове се оказаха на челни позиции вкласирането. Седем от общо осем състезатели бяха наградени с медали, нареждайки се на второ място след САЩ. „Много се вълнуваме, че сме в челната тройка, тъй като това е невероятно признание за потенциала на българския отбор. Става въпрос за конкуренция в световен мащаб, която превръща първите позиции в престиж за всеки олимпийски отбор“, коментират професионалистите от СРООПН, които участват в сериозната подготовка на състезателите. Дългосрочната подкрепа на олимпийския отбор се осъществява от Фондация „Америка за България“.

Медалистите в Международната олимпиада по лингвистика са както следва:

Данаил Пенев, 12 клас, Първа английска езикова гимназия, Варна - златен медал

Тина Владимирова Владимирова, 10 клас, СМГ  - сребърен медал

Ралица Дарджонова, 12 клас, СМГ  - сребърен медал

Валентин Димов, 10 клас, 91. НЕГ, София – сребърен медал

Радина Добрева, 12 клас, МГ Варна – бронзов медал

Надежда Димитрова, 10 клас, 128. СОУ, София – бронзов медал

Здравко Иванов, 8 клас, СМГ София – бронзов медал

Златният ни медалист – Данаил Пенев се нарежда на четвърто място в света сред над 200 състезатели.

Ръководител на отбора от 2003 г. насам е Инж. Александър Велинов - преподавател по лингвистика в столични училища от 1998 г., председател на секция „Математика и лингвистика” към Съюза на математиците в България от 2008г., председател на Организационния комитет на Международната олимпиада по лингвистика 2015 г.

Други ръководители на отборите са Веселин Златинов, преподавател в СМГ и Виолета Витлянова, преподавател в Първа езикова гимназия, Варна.

В сряда, 29 юли 2015 г., в 11.00 часа в Конферентната зала в Ректората на Софийския университет ще се състои пресконференция на членовете на екипа по проект BG09 „Линейно квадратични игри и приложения“.

Проектът BG09 „Линейно квадратични игри и приложения“ се провежда в рамките на програма BG09 „Фонд за стипендии на Европейското икономическо пространство“ в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (2009-2014) и се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. В проекта участват изследователи от Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и Норвежкия университет за наука и технологии.

Игровите модели и много бързо развиващите се през последното десетилетие диференциални игрови модели са съвременен ефективен инструмент за анализ на равновесните състояния с широки приложения в стопанските и инженерните науки. Основната дейност в рамките на проекта са научно-изследователските задачи за търсене на стабилизиращо решение на обобщени Рикатиеви уравнения и системи, както и изследвания за приложенията от оптимизационните модели в икономическото моделиране.

В рамките на проекта е подготвен и проведен лекционен курс за докторанти. Повишени са компетенциите както на преподавателите, така и на докторантите и е засилено сътрудничеството между Софийския университет и Норвежкия университет за наука и технологии. Предвидени са и участия в научни конференции за членовете на екипа на проекта, където да представят резултатите от проведените съвместни научни дейности, оформени в съвместни доклади.

Сайта nauka.bg се обновява и може да срещнете грешки и проблеми при ползването му, но това ще е само няколко дни.
Имайте търпение, всичко което правим е за по-добро и приятно ползване и четене на сайта и списанието "Българска Наука".

Всички знаят за участието на България в Първата световна война. Малко обаче се знае, какво огромно общонационално усилие е то, както и че то е венецът и лебедовата песен на българското Възраждане.

През 2015 година ще се навършат 100 г. от включването на България в Първата световна война. Този повратен момент в историята, и решителен за съдбата на Европа и света, е белязан от възобновени надежди за националното ни обединение, които изправят цялата нация на бойна нога и я поведоха сред пожарите на всеобхватния конфликт.

Тази, както и предишните емблематични годишнини, е на път да бъде напълно пренебрегната от държавните институции, което е национален позор за всички нас. Все още текат безумните дебати, дали въобще да бъдат възстановявани разрушените от комунистите мемориални плочи на Софийските пехотни полкове. При това положение ние, от екипа на списание „Българска Наука“, се чувстваме длъжни да направим нещо, за да не потъне годишнината в забрава.

По тази причина решихме да заснемем филм, чрез който от една страна да отбележим и почетем събитията, а от друга – да ги припомним на българите, които изглежда са ги позабравили. Както и да покажем собствената си гледна точка за случилото се пред чуждестранната аудитория, а тя е или незапозната, или запозната предимно с гледната точка на враговете ни – победители, която естествено ни представя в тъмна светлина.

Вече имаме натрупан опит и успехи в тази насока с филмите „На нож!” (2012) и „Трагедия и слава” (2013) създадени със същите подбуди по случай годишнините от Балканските войни.
Подобно на тях предстоящият филм ще бъде документален, с информативна насоченост, представяща общия ход на събитията и военните действия, както и любопитни и вълнуващи случки от тях. Но също така и патриотична и поучителна, целяща обективно да разгледа проблемите и да направи необходимите изводи от тях.
Предвижда се да бъде показан богат архив от снимки, документи и видеокадри от епохата. Евентуално театъра на бойните действия да бъде онагледен, чрез съставяне на интерактивни карти. Както и зрелищно да бъде пресъздадена атмосферата на бойното поле и тогавашното ежедневие, чрез заснемане на историческа възстановка с помощта на клуб „Традиция”.

В продукцията ще бъдат заснети най-бележитите съвременни експерти по историята на тези войни в България, а ако имаме късмет може да поканим и сръбски такива, за да ни разкажат и как са изглеждали нещата от тяхна страна.
Ще бъдат подготвени английски субтитри, за да могат и чуждестранни зрители да го гледат в интернет.

По план филмът за Първата световна война ще бъде разделен на 3 части от по около 1 час продължителност. Тази година първата част ще бъде посветена на включването на България във войната и разгромът на Сърбия през 1915 г. Догодина – разгромът на Румъния от 1916 г. и битките на северния фронт. А по-нататък и още една част посветена на продължителните и тежки боеве по Солунския фронт срещу войските на Антантата, края на войната, последиците и поуките.

Първата част на филма трябва да бъде готова до есента и на 14 октомври да се състои премиерата му в София. Прожекцията му ще бъде тържествено честване на случая, съпроводено с дебати и дискусии по темата. Ще бъдат направени прожекции и в други градове, с филмът ще бъде направен на диск, както и предишните и съответно предложен за учебно помагало в училищата. Накрая, разбира се ще бъде пуснат и за свободно гледане в интернет.

Както вече отбелязахме съвременната българска държава пари за подобни начинания не дава, по европейските проекти също не се отпускат заклеймявайки ни като нетолерантни или полит-некоректни. Така че ще се наложи да действаме със собствени сили и средства. А те както и свободното ни време за такава дейност са силно ограничени, така че разчитаме на помощта единствено от страна на Вас – тези българи, които не са забравили паметта и завета на прадядовците си отпреди 100 години.

Колкото повече пари съберем за проекта и колкото повече хора и организации се съгласят да ни съдействат за него, толкова по-хубав ще бъде крайният резултат.

От екипа на списание „Българска Наука”

Моля, помогнете за реализирането на тази идея!

или

Сметката е в левове:

Банка: Обединена Българска Банка
IBAN: BG86UBBS80021047720930
BIC: UBBSBGSF
Сдружение "Форум Наука" - за Българска Наука

Можете да се свържете с нас на admin@nauka.bg
Благодарим

Отборът пристига тази вечер в 22:00 часа на Летище София Т2

С четири броя медали се завръща националният отбор по химия от Международната олимпиада, която се проведе в Баку, Азербайджан между 20 и 29 юли. След достойно представяне по време на мащабното състезание, четирите млади надежди се завръщат с един сребърен и три бронзови медала. „Тази година всеки от участниците има свое отличие – доказателство за изключителната подготовка на членовете в националния отбор по химия. Радваме се, че през последните два месеца медалите и високите постижения се превръщат в тенденция“,  коментират от СРООПН по повод добрата новина.

 Участниците в отбора са както следва:

1.       Пенчо Бойков Бейков, НПМГ, София, 12 клас – сребърен медал

2.       Силян Любомиров Янев, 91 НЕГ, София, 12 клас – бронзов медал

3.       Любен Красимиров Бориславов, НПМГ, София, 10 клас – бронзов медал

4.       Борис Стефанов Борисов, НПМГ, София, 10 клас – бронзов медал

Пенчо Бейков вече се е състезавал на четири международни олимпиади, завоювайки два бронзови и един сребърен медал. Силян Янев пък  се състезава на Международната менделеевска олимпиада по химия през 2015 г., по време на която печели сребърен медал.   

Ръководители на отбора са Донка Ташева и Пенка Василева.  Г-жа Ташева е доцент по Органична химия и фармакогнозия във Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Кл. Охридски“, както и ръководител на отбора по химия за участията в Международната олимпиада по химия от 2004г.

 Доцент Василва преподава Обща и неорганична химия във Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Кл. Охридски“. Тя също така е ръководител на отбора по химия за участие в Международната олимпиада по химия от 2005г.

Международната олимпиада по химия  

Международната олимпиада по химия се провежда за първи път през 1968 г., а България е редовен участник още от следващата 1969 г. в Чехословакия. Участниците в българския национален отбор са четирима на брой и се избират измежду най-добре класираните участници на Националния кръг на олимпиадата по химия и опазване на околната среда. България е домакин на олимпиадата през 1971 г. и 1982 г.

От 1999 г. насамнашите ученици са спечелили общо 34 медала: 1 златен, 8 сребърни и 25 бронзови.  

Коала (Phascolarctos cinereus) подремва в жегите на Австралия.

Коалата е единственият запазен представител на семейство Коали (Phascolarctidae).

Повече:

Бозайниците през геологическата епоха Палеоцен /Двуутробни/

Особености на австралийската фауна

Снимките са закупени от антиквариати, които не знаят произхода им. Снимките са датирани през периода на Първата световна война.
Ако някой има информация за произхода или личностите на снимките нека да се свърже с нас: admin@nauka.bg