УВОД:
Всяка пропаганда, независимо колко свещена и правдоподобна изглежда отвън, опира до добре забулена измама в ядрото си. Това е така, защото сугестиите, целящи да променят обществените нагласи по пътя към убеждаващо въздействие, често биват напомпвани от хиперболизации и екипирани с неистинна информация, ето защо, за да бъдат ефективни в представите на целевите групи,се нуждаят от мост към реалността, чиято солидност е меко казано измамна. Добре пазена тайна е, че за да направиш идеите си осъществими,трябва да съумееш, да излъжеш първо себе си, докато не повярваш в тях и после другите, докато не повярват в теб.Тъй нареченият, фиктивен мост към реалното, по който преминава тази добре пазена тайна, се изгражда с помощта на фалшиви данни и документи, манипулирани социологически проучвания, научни, онтологични, антропологични, философски и религиозни догматики и разбира се, посредством цензурата на вражеските еквиваленти на изброените току-що дялове. Подчертавам- научна догматика, защото макар науката да борави с„чисти” факти, сведенията, които дава на широката общественост биват приемани сляпо, вярва се на тях безпрекословно до предела на идеализиране и биват считани автоматично за даденост без извършване на съответните проверки, щом учените твърдят така. Следователно, ако специалистите посолят, украсят, или замаскират уж точните данни, повлияни от съответната доктрина, която обслужват, то само между 1-2% от аудиторията(може би, единствено хората на науката) би си направила труда да ги изпита и да ги заподозре в необективност, което от една страна е тревожно, но от друга превръща научния сектор в изключително удобен за прокарване на убеждаващо въздействие, било и с цената на измами. Първият пример, който идва наум за това е Глобалното затопляне и в частност непрестанното му лобиране в немските медии и политизирането му от бившата физичка Ангела Меркел, които тактики, сравнени с подходите, отразяванията и политиките на някои други страни относно същия проблем: Франция, Великобритания и САЩ( с изключение на щата Калифорния) са в пъти засилени, целенасочени до корист, и данните се разминават с пунктове, като немските учени скицират най-високите и резки бъдещи температурни амплитуди, клонящи към апокалиптична визия. Немската страница в Уикипедия за Глобалното затопляне е една от най-обширните и богати на диаграми и в нея има по-детайлизиран и онагледен поглед към бъдещето, в сравнение с английската, която е най-често посещавана, испанската, полската и дори френската.
С утвърждаването на интернет и избухването на уеб 2.0 революцията започнаха да се появяват илюзии, че обществеността щяла да стане по-скептична, защото щяла да може, да проверява всички гледни точки за светкавично кратко време и това неминуемо щяло да доведе до неизбежната „смърт на убеждаването” и до лесното долавяне на фалшификациите в основата му. Уви, тези хипотези са просто химери, защото процентът на хората, проверяващи и анализиращи всички различни възгледи изоснова, си остава също толкова малък, колкото и преди интернет. Дори човекът на бъдещето да има онлайн достъп в очилата си, на ръката си, или вграден в мозъка си, то той няма да съумее, да проверява постоянно, дали всеки факт, който чуе в процеса на убеждаването, не е плод на манипулация и дали се разминава в различните интернет източници, разискващи конкретните идеологеми. Напротив, бивайки надарен с изобилие от дигитални технологии, човекът от бъдещето парадоксално би се объркал и дезинформирал още повече, ставайки неспособен да види нито една от гледните точки ясно, за сметка на това, че съзира всичките. Това е така, защото първо пропагандата работи главно по периферен път и задейства емоционалните нагласи на целевите групи, а последното нещо, което лица със задействани емоционални нагласи търсят е обективността, второ най-лесно манипулируемият човек е този, който смята, че никога не може да бъде манипулиран, а масовото навлизане и утвърждаване на интернет създаде точно такива впечатления сред мнозинството и трето субектът лесно би загубил нишката в потока на информация, проверявайки всеки детайл от нея в мрежата. Нека го приемем, пропагандата ще вирее, докато свят светува и интернет няма как да подобри особено маймуноподобните ни мозъци, изпълнени с предразсъдъци от ранна детска възраст, които винаги ще се нуждаят от неизбежно наставляване, което доста често се осъществя посредством неелегантни подходи като: водене, теглене и мамене; изграждайки си неразрушими принципи, биващи толкова силни, че дори са в състояние да прекъснат връзката със сетивата ни при рисковото протичане на контрираща ги информация.
Също както илюзионизмът пропагандата винаги ще събира хората накуп и ще ги омайва, но уви повечето пропагандисти имат далеч по-користни цели от фокусниците, а и много по-голяма и по-вживяла се аудитория. Техниките на пропагандата са разнообразни: исторически аналогии, истории за измислени зверства, героизиране и митологизиране, стереотипизиране и обединяване на групи по формален признак, но лъжата и измамата са перките на всички тях, при едни се въртят по-малко, при други по-ускорено, но все се въртят и в интерес на здравословния живот на пропагандата е целевите групи да не забележат точния момент на завъртането им, а да се включат малко по-късно, когато вече са в движение. Но самият миг на завъртането е кардинален и заслужава вниманието на съществена част от дипломната ми работа, защото началото е най-важното и трудно нещо в цялата вселена, тъй като на него е възложена мисията да осигури първия дъх на облекчение, след който сякаш всичко стъпка по стъпка си идва на мястото и машината постепенно се стабилизира, влизайки в постоянен ритъм. Ако моментът на завъртането бъде разбулен и целевите групи станат свидетели на него, основата на пропагандата рухва и всичко се проваля. Така че, за да си подсигури нужната интимност, завъртащият перката е необходимода посочи със свободния си пръст общия външен враг, отклонявайки вниманието на аудиториията от задкулисните си усилия и задействайки евристичното й поведение, та сетне, вече измъкнал се от мерника й, и завързал моркова за тоягата да може, да го размаха, на където си поиска, без никой да разбере, че е плод(зеленчук) на измама. Фалшификацията е нужно да очерни допълнително вече съществуващия и антагонизиран от дълго време макар и не толкова директно и целенасочено общ външен враг, а не да напада нов тепърва, защото враговете не се създават внезапно току-така от непознатото даже и в животинското царство.
В случай, че някой би ме обвинил, че подценявам аудиторията и хората като цяло и не само между 1-2% от тях биха узнали за наличието на фалшификация в пропагандата, аз ще отвърна не чак толкова пресилено и хапливо, колкото Джон Лок, според когото могат да се открият по-значителни отлики, празнини и диспропорции в разбирането и цялостното функциониране на операционната система между човек и друг човек
, отколкото между човек и животно, но все пак и аз съм на мнение, че диалектическия метод на разума е извънземна екстра, с която малцина могат да се похвалят, поради простата причина, че още в училище и в ранна детска възраст, още при първите му наченки бива жертва на ликвидация и си остава сломен до университета и до работното място, където при въпроса на преподавателя или шефа- Имате ли други въпроси и някакви възражения?- следва групово мълчание, нарушавано от единици, които бързо се уморяват да го нарушават, поради нонконформисткия изглед, който си спечелват така. А човек няма как да достигне до ядката на нещата, забулена от пропагандираната измама, без да задава въпроси. Но и когато тези 1-2% от аудиторията открият измамата, те няма как да я вербализират по такъв начин, че останалите 98% да ги разберат добре и овреме, поради сложността на апарата от понятия, с които те боравят постоянно, покачваща нивото си с всеки изминал ден. За съжаление, почти никога не се срещат хора на ума, които да изказват гледните си точки без използването на сложни термини. Този самонадеян висш пилотаж според Ницше
[i]
се дължи на стремежа на учените към власт, изхождайки от липсата им на всякаква друга(съдебна, изпълнителна, законодателна), така те, разполагайки с научната, се опитват всячески да я ограничат, от страх, че ще изпуснат юздите й, посипани с брокат и тя ще се разпростре и пусне корени и камшици не където трябва, и по този начин други импотентни, желаещи, парвенюта ще се възползват от нея, говорейки умности, които само те да са в състояние, да си разбират. Лошият дефанзивен навик, обаче, им изиграва ужасна шега, в моментите когато, наистина, е от крайна наложителност да разкрият измамата пред простосмъртните, които разбират само началното обвинение във фалшификация, но не и доводите за нея, изложени по същия сух, академичен и незаинтригуващ начин, антипод на пропагандата, която винаги е проста, впечатляваща, нахъсваща, будеща първичното у хората и оповестяваща им това, което винаги са искали да чуят, мислили са си го, но ги е било страх да изрекат, за да не изглеждат злобни отстрани и да не бъдат обвинени в стереотипизиране, предразсъдъци и други стигматизиращи през 21-ви век обвинения. Тези обвинения, обаче, са базирани на начин на мислене, който никога няма да изчезне, защото е част от човешката природа и е загнезден дълбоко в ДНК-то на всеки от нас, тъй като дедите ни са оцелели благодарение на същите тъмни щрихи от характера си, спомогнали им да се противопоставят на вражеските племена и видове.
Ето защо, мога да успокоя пропагандистите и илюзионистите, че техният занаят никога няма да изчезне. Затова, спокойно да си вършат работата,без да обръщат особено внимание на интернет. Разбира се, ще се налага да сменят репертоарите малко по-често от преди web 2.0, но измамите им никога няма да излизат наяве в срок за повече от 1-2% от аудиторията, а узнае ли ги цялата публика, ще бъде прекалено късно и няма да има значение вече, защото времето ще е смъкнало колективната й чувствителност и тя ще е простила на измамниците с легендарната сладко-кисела тексаска фраза, опропастена от Джордж Буш-син: Измами ме веднъж, позорно е за мен, но няма да позволя, да ме мамиш пак...
Без да подозира, че новите стратегеми вече са влезли в действие, въведени от същите измамници или от техни колеги. Смело може да се каже, че интернет е осуетил занаята най-тежко на комедийните артисти в САЩ, чиито шеги вече биват филмирани с телефони и качвани онлайн, та преди хумористите, неспособни да маневрират извън руслото на репертора си, да отидат в следващия комедиен клуб, публиката ги е гледала вече няколко пъти и ги знае наизуст, като даже част от нея си позволява наглостта да направлява шоумените в движение, обяснявайки им коя шега, кога, защо и как, иска да чуе. Но в самия уталожен процес на пропагандата сякаш няма шега и няма измама, защото комуникаторът започва да си вярва, тъй като една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина и измамата на която си баща не е измама, а е факт, та шегата и измамата в случая са на гърба единствено на аудиторията и хуморът определено е черен с катастрофални последствия и тези последствия също се научават наизуст, но от идните поколения, които ги изучават малко по-обективно и далеч по-сериозно в учебниците си по история.
Избрах темата за фалшификацията в пропагандата, защото самата фалшификация(особено нейния процес)може и да не е най-актуалното нещо, понеже остава незабелязана, но плодовете, които тя дава винаги са. Масите гледат документални филми за Световната конспирация в You tube,игрални прожекции на Холивуд, отразяващи донякъде пародийно, донякъде философски същата тематика и четат „Теории” и изследвания на конспирацията и тайните общества от поредицата For dummies, без да си дават сметка, че всички данни вътре и изобщо идеята за вселенска конспирация се базира в основите си на фалшификация и на една голяма лъжа. Оттук бива зачената и целта на изследването, а именно всички вярващи в подобни работи фенове на конспирацията, окултизма и поддръжници на антисемитизма да осъзнаят, че са се заблуждавали през цялото време и да проумеят защо са клъвнали и кое точно ги е накарало да го сторят.
Тезата на дипломната ми работа е, че пропагандата независимо от вида си, времето и мястото, в което се провежда винаги опира до фалшификация в ядрото си, тъй като машината(простете за схоластичната терминология), наричана човешки мозък,няма как да бъде задействана, въодушевявана и направлявана чрез обективни твърдения и истини, защото те и в най-чистите си и абсолютни измерения, форма и есенция, ако съществуват такива изобщо, биват скучни и служещи единствено за балансиране на информацията в реалността и практиката, сверяване на часовниците и проясняване на мисловните хоризонти и по-скоро, за да нагрубят и подразнят, посочвайки безсилието на хората в фундаменталисткия, буквалистки свят на фактите, но никога за задействане на емоционалните им нагласи и тяхното направляване, принципно извършващи се от неща и идеи, които не ни се е вярвало, че някога ще бъдат истински, но винаги тайно сме се надявали да са... До мига, когато се е появил комуникатор със съмнителни от обективна гледна точка план и данни, опредметяващи палавите идеи, надуващи шарени балони, невъзможно да бъдат надути от обективното, защото обективното е скучна котва, която не е нито пъстра, нито в състояние да се трансформира в перка за двигател.
Задачите на изследването ми са да открия и маркирам фалшификацията разбираемо и аргументирайки се, защо е фалшификация, обозначавайки нейните целеви групи, плановете на създателите й и методите им на изпълнение, убеждаване и въздействие, доказвайки как тя се вписва в основите на така наречената псевдонаучна Теория на конспирацията. Предмет и обект на изследването ми са Протоколите на мъдреците от Цион, всички източници, вдъхновили създаването им и в частност творбите, от които съставителите им са плагиатствали, както и модела на съждение, заложен във всички следващи „научни трудове” и „обективни изследвания”, под формата на книги и филми, считащи Протоколите за автентични.
Изследователските ми методи в моя case study са главно контент-анализи, откриване на взаимовръзки между различните съставни части на Протоколите и местата,от които е плагиатствано и емпирично наблюдение над напасването на философията, заложена в Протоколите, в Теорията на конспирацията и реалните последствия от прилагането й в живия живот, водещи до:стереотипизиране и предразсъдъци, ощетяващи индиректно целия еврейски етноси всички членове на тайни общества, самореализиращите се пророчества, преждевременнитеотсъждания, самосъжаленията и илюзиите за обреченост, които попитата информация провокира.
Измамата е нещо подръчно за убеждаващаия комуникатор и той е принуден да избере между двата варианта: А- да остави подръчното да потъне в своята подръчност, от страх, че ще бъде обвинен в използването му и въпреки че му е подръка да издържи на изкушението и да продължи комуникацията, с риска тя да изгуби своя убеждаващ потенциал, но за сметка на това да е най-правдоподобната и етична, на която е способен и Б- да издърпа подръчното от неговата подръчност, превръщайки го в наръчно и част от пъзела на убеждаващата си комуникация, но по такъв начин, че това да не алармира никого и да не навреди на панорамата на голямата картина, или ако бъде уловено от погледа на дадено лице, то това лице да не може, да вербализира случилото се, посредством достатъчно убедителен колай, така че да отвори очите на останалта част от публиката за измамата, на която тя става жертва, та комуникаторът измамник да съумее, да мине метър с финес и да постигне целта си, повличайки аудиторията, накъдето поикса, без тя да изразява възражения относно това, както в онази картина на Ханс Холбайн, на която е изобразено как скелетът на смъртта води слепец сигурно към пропастта. Представете си боксьор, който има конска подкова в своя ъгъл на ринга, но не си я слага в ръкавицата, готов да загуби, но да бъде по правилата и боксьор, който го прави, печели мача, съдията вдига ръката му, обозначавайки неговата победа, но не усеща прекомерната й тежест, или усещайки я не може, или го е страх да огласи находката, защото ако го стори може да я получи, сервирана право в лицето си. Дипломната ми работа ще разгледа вариант номер 2, защото първият, колкото и благороден да се струва на читателя, няма нищо общо с пропагандата, а и между 60и 80 страници са твърде широко облекло за описанието на една истина, или истинно проведена комуникация, която ако не друго, то поне има достойнството да бъде описана кратко,ясно и разбираемо.Ще наблюдавам случаите, в които измамата става дотолковаумелочаст от комуникационния пъзел, че съставилият го зъл гений не може да я разпознае извън цялостта му в нейната лъжлива същност и я приема за чиста монета, готов да спори най-разгорещено и самонадеяно при съмнения за нейната автентичност и да защищава честта й до последно.Това проличава най-ясно в моя case study, в който отразявам как абсолютно всеки човек, вярващ в хипотези на конспирациите, сглобяващи цялостната псевдотеория, автоматично приема Протоколите на мъдреците от Цион за реални, тъй като те са се превърнали в своеобразна ос на същата тази Теория на конспирацията, според която всяко тайно общество бива повлияно и финансирано от богатите световноизвестни еврейски фамилии, а идеологически Кабала му оказва въздействие. Протоколите са най-силното оръжие на вярващите в конспирации, защото първо изглеждат документални и пазещи истински тайни, които не е трябвало да се появяват на бял свят, а ужким излизат свободно право от устите на самите им пазители, без те да разберат, че са били „подслушвани” и второ представят плана на външния враг в точната и стегната форма, оповестена в първо лице множествено число, в която хората вътре от ядрото на антисемитската тумба искат да го чуят. Така нареченият план на евреите за световна доминация се превръща в най-скъпото луксозно и силно блестящо бижу на пропагандата през 20-ти век, а и днес все още има хора, които не успяват да открият ментето в него, не защото е трудно постижимо(напротив, никога не е било по-лесно, влизаш в Уикипедия и виждаш огледалните откъси на Диалог между Макиавели и Монтескьо в Адаот Жоли едно към едно с изведените цитати от Протоколите), а защото просто не искат да спрат, да вярват и приемат като еврейско лоби иначе правдоподобните и близки до безпристрастност разкрития на Таймс от онова време, подчертаващи фалшификацията в основите на измамния проект за световно надмощие. Оспорващите фалшификацията, поемат по същия тъжен и инатлив модел на мислене, по който тръгва самият Адолф Хитлер в Моята Борба, а именно- щом отвсякъде трепетно излизат разкрития за фалшификацията на Протоколите, то те несъмнено са истински и подтикват от страх лабилния, изпаднал в цайтнот състояние, враг да се активизира със своята антикризисна пропаганда, увита във велурената ръкавица на „подкупната” световна преса.
ПЪРВА ГЛАВА: Пропагандата като идеологически обвързана технология за масово убеждаване и начините/техниките за постигане на пропагандно въздействие от теоретична гледна точка
1.1 Теория на пропагандата като идеологически обвързана технология за масово убеждаване
Още от появата на термина пропаганда през 17-ти век с решението на папа Григорий ХV за създаване на свещена конгрегация това понятие винаги се е свързвало с разпръскване на идеология и идеологеми, целящи масовото убеждаване на аудиторията. Комплексната система от идеи и машината за тяхното разпространение, до такава степен са се срастнали, че едното постепенно ерозира и потъва в забвение без другото, също както автомобил без акумулатор и акумулатор, лишен от автомобил. Въпреки факта, че пропагандата е етаблирана от католицизма, би било неразумно да се смята за биологична рожба на Християнството, защото тя съпътства човечеството още от неговата зора, а, колкото и странно да звучи за някои, не нейната религиозна закалка йпечели лошата слава, а разцъфването й през 20-ти век, довело до неизбежното спрягане на думата пропаганда за синоним на манипулация, лъжа и измама; го прави. Така че, се наблюдава грандиозна деградация, стигаща до дегенерацияв конотацията на термина- от неутрално звучащото латинско propagare(разпространявам) до отявлената негативна краска на глагола пропагандирамна всеки западен език, препращаща индиректно към зверствата, тоталитаризма и лукавството, съпътствали Първата и Втората световни войни. Пропагандата, обаче, вирее и в съвременните демократични системи на управление, но под друга идентичност, прегърнала на пръв поглед много по-приятелски изглеждащи идеологии, чиито налагания отново се стремят към влияние върху социално-психологическите поведенчески особености на хората чрез манипулация, ала зад друг по-здравословен претекст.
През краткия си житейски път съм срещал учени, които слагат public relations и пропаганда под общ знаменатели определят връзките с обществеността за клонинг на пропагандата или направо за неин сиамски близнак(по-малък от нея с няколко секунди историческо време), в което според мен донякъде има резон, защото е неоспоримо, че съществуват ПР-специалисти, неспазващи етичния кодекс на професията си, но от друга страна невинаги е правилно, тъй като далеч не всеки тип ПР е идеологически обвързан. За да разреша титаничния спор, ще поставя в курсив дефиницията на пропаганда, която намирам, че най-точно описва естеството на понятието и съм сглобил благодарение на книгата Убеждаване и влияние, Сиела, София 2008г: Пропагандата е манипулативна социална технология за убеждаващо въздействие, която е идеологически обвързана.Ако връзките с обществеността не са идеологически обвързани и не са манипулативни, то те спазват етичния си кодекс и не са пропаганда. Друг въпрос е, че теорията и практиката са две еднояйчни близначки, разделени при раждането, също както Лоте и Луиза от Двойната Лотхен, които след като се срещат на летен лагер за пръв път и си разменят местата, са принудени да вършат неща, които едната може, а другата не може, например свирене на пиано и готвене. Ето защо, наблюдаваме моменти, в които теорията изисква от практиката невъзможното и ако практиката се нагърби с него, то ще оплеска положението още повече или ще тъпче на едно място, а практиката изисква от теорията вечно да я прикрива, с което теорията би изгубила своя каноничен авторитет на стабилен шеф, желаещ единствено уважение и страхопочитание, превръщайки се в безличен, кимащ уплашено, спътник на планета, която е със същите, ако не и по-малки размери от самия него. Това отклонение беше необходимо, за да се спаси доброто име на останалите форми на публична комуникация, които макар и близки до пропагандата и даже научно погледнато нейни видови форми, но и същевременно алтернативни трактовки и понятия, не са пропаганда.
Пропагандата на Третия райх, вдъхновена от американската и британската през Първата световна война е безспорен образец в сферата на убеждаването и влиянието, макар самите използвани от нея методи за разпространяване на идеологеми да не са нищо ново под слънцето, нацистите се самозабравят, както никой преди тях не го е правил, но това, разбира се, не пречи на екзалтираните им публики да приемат всяка тяхна повеля за манна небесна. Според теорията на пропагандата един от най-предпочитаните и даващи смайващи практически резултати похвати за убеждаващо въздействие е тиражирането на истории за злодеяния и зверства, които често пъти са напълно измислени и целят да очернят имиджа на врага още повече. Първите примери, които идват на ум, са твърденията, че немците конвертирали труповете на враговете си в сапун и плановете за световна доминация на еврейския елит и тайните общества, които също представят апокалиптични истории за (измислени) зверства, макар и напът да се случат в бъдещето. Този пропаганден метод влиза в сила най-вече по време на война и е изпитан от американците и англичаните още през Първата световна, а не е тайна, че САЩ продължават да го прилагат във всеки нов военен конфликт до ден днешен, ала не толкова смело, колкото по време на войната в Залива, в навечерието на която, 15-годишната девойка Найра лъжесвидетелства за това, че в Кувейт стотици новородени са оставени да умрат от иракските войници. Впоследствие журналистическо разследване доказва, че Найра, не е случайно лице, а е дъщеря на посланика на Кувейт в САЩ и казаната от нея измислица е решаващият фактор в обществената подкрепа на правителствената политика на САЩ по онова време
. Ефективната пропаганда, за която свидетелстват тези образци, се основава върху евристиката и емоциите на целевата аудитория. Публиките се убеждават предимно по периферен път, тъй като в своите мисли и действия използват проста евристика. Според Адолф Хитлер, цялата ефективна идеологически обвързана технология за масово убеждаване трябва да бъде сведена до няколко прости твърдения, които да се повтарят до безкрай до момента, в който и последният по интелект представител на аудиторията не ги разбере
. Използването на периферния път за оказване на убеждаващо въздействие, характерен с акцентиране върху емоциите, налага поредица от методи, типични за пропагандата. Сред най-разпространените техники за масово убеждаване са историческите аналогии. Те се задействат на базата на асоциации по невинаги лесно забележимо сходство, създаващи връзки между събития и образи от различни исторически епохи. Формираните в миналото позитивни или негативни емоционални стереотипи биват задействани отново и положени автоматично върху съвременните обстоятелства и еквиваленти, с цел постигане на предубеждение. Пример за това, както ще стане ясно по-късно в моя case study(изследван случай), е образът на Молох. Молох, известен още като Молех, Молок и др. е западносемитски бог на слънцето и изпепеляващата огнена сила, на когото се пренасяли в жертва деца, за да бъде обновяван слънчевия огън, те били поставяни върху нажежените ръце на статуята на божеството. Освен амореите, израелтяните също в даден етап от своето развитие служили на този идол. Историческата аналогия тук се създава с Холокоста
, който, според вярващите в Теория на конспирацията, бива причинен от самите богати еврейски фамилии и тайните общества, стоящи зад кадър и дърпащи конците на Хитлер и Сталин, така че „обикновените” представители на еврейския етнос(невинните им деца) да бъдат пожертвани в името на благоденствието на неколцината еврейски мракобеси, контролиращи всички банки, започващи всички войни и финансиращи всички тайни общества и при все това, съумяващи да се изкарат жертва на антисемитизъм, поради юдейския си произход и да осъдят Холокоста като най-нелепия момент в човешката история. Наред с историческите и религиозни символи и аналогии вървят героизирането и митологизирането, както и антиподът им в същността на сатанизирането. Например: „човек от народа”, „месия”, „Юда” , „скитникът евреин”, „банкерът”, „масонът”, „йезуитът” и много други. Между стереотипите, които се създават и влизат в действие като първостепенен пропаганден метод и митовете, върху които се основава всяка една идеология, съществува определена взаимозависимост и допълване, което създава порочен кръг в мисленето на поддалите се на убеждаващо въздействие публики, от който е много трудно да се излезе и почти невъзможно конкретния модел на мисленеда бъде осуетен и повярвалите в него да се разубедят, че не ги води към обективността, а напротив тъпчат на едно място. Това е така, защото всяко общество, независимо от неговите управленчески режими и характеристики, се нуждае от създаването на идоли и митове, които да положат фундамента на стабилизиращата го идеология, която е желателно да е непроменлива и да обособи своята граничност, посредством цензурата на контриращите я идеологеми, формиращи еквивалентни антиподни фактори у външния идеен враг. Може би, най-сигурният механизъм на превръщането на идеологемите в стереотипи е тяхното повторение. Чрез въздействие върху познавателните нагласи на аудиторията, се стига до момента, в който публиките приемат за истина не тази информация, която е обективна, а онази, която е най-позната, т.е. най-често срещаната в информационния поток. Думите на Йозеф Гьобелс свидетелстват за това със своите яснота и замах: В крайна сметка най-съществените резултати при влиянието върху общественото мнение постига този, който е способен да сведе проблемите до прости изрази и който има смелостта постоянно да ги повтаря в тази опростена форма, пренебрегвайки възраженията на интелектуалците
. Повторението на прости съобщения, образи, етикети или лозунги създава представа за света, която облъчените възприемат като истина и това позволява на пропагандистите да направляват напълно идеологически техния начин на живот. Една от най-съществените разлики между пропагандата и другите технологии за въздействие и убеждаване е, че нейното главно занимание е свързано със създаването на стереотипи, предубеждения, митове и илюзии и с пускането им в обмен, и наслаждаването отстрани на тяхната висока емпирична степен на устойчивост, базираща се на човешката вяра, която е детерминирана, инертна и често непоклатима от разума. Тоест, при пропагандистите се разкриват наченки на диалектически принцип, те успяват да се издигнат и отдалечат от процеса, наблюдавайки го отстрани. Гьобелс споделя в спомените си, че в определени мигове неговата публика е била толкова екзалтирана и лековерна, че бил уверен, че каквато и небивалица да изръси, слушателите са щели да я посрещнат с възгласи и увации, защото са били готови да изпълнят всяка негова повеля, колкото и глупава да е била тя реално. Пропагандистите за разлика от останалите убеждаващи комуникатори си дават сметка за огромната сила, която държат в ръцете си. Това винаги може да им изиграе лоша шега, защото ако те се опиянят от опияняващото въздействие, което безотказната им технология за убеждаване има над целевата аудитория, то неминуемо ще загубят представа за реалността, сверяването на часовниците, нуждата от цензура на вражеската пропаганда и ще забравят златната сентенция, която, може би, самите те, са си повтаряли често, докато са били опозиционери, гласяща, че можеш да мамиш част от хората за определено време, но никога и всичките постоянно.
1.2Убеждаващо пропагандно въздействие и идеологическа обвързаност на предразсъдъците,предубежденията и стереотипите в социално-психологически аспект
Убеждаващото пропагандно въздействие на идеологемите бива улеснено от самите процеси, протичащи във всеки здрав човешки мозък, в частност от евристичното поведение, което изпитваме върху себе си и упражняваме в житието си. Не е възможно да се замисляме поотделно за всичко, извършвано от нас, ето защо, още от ранно детство натрупаните ни знания и опит биват дирижирани майсторски от матрицата на автоматичното поведение, благодарение на което, без да си дава сметка, представителят на вида хомосапиенс реагира при появата на дразнител. Процесът е толкова удобен, освен че спестява време, той протична неосъзнато и преднамерено без да изисква усилия и цели облекчаването на нашето ежедневие. Уви от друга гледна точка, мисловните схеми действат като филтър, а нищо филтрирано не може да бъде обективно. Така те не пропускат информация, противоречаща или несъответстваща на преобладаващите данни в матрицата и дори когато те бъдат опровергани, схемите си остават все така устойчиви и въздействащи. Веднъж създаденото мнение за друга личност в главата ни(положително или отрицателно, по-често отрицателно) е много трудно да бъде променено и тествано обективно. Това се дължи на предубеждението. Така мисловните схеми се задействат в предходна ситуация и започват да работят по инерция като подготвителни идеи, оказващи предсказуемо влияние върху бъдещото поведение на конкретната личност. Например, ако ни кажат, че лицето Х е сериен убиец(психопат) и ни го опишат по най-бруталния и негативен начин, давайки ни свидетелства за подозренията си, то следващия път, когато го видим да се оглежда, преди да пресече улицата, ще счетем това оглеждане за оглеждането на параноичен престъпник, който е на нокти да не би, да има очевидци и органите на реда да го преследват, а не за това на пешеходец, желаещ да премине цял на отсрещния тротоар. И ако не дай си боже, погледите ни се срещнат и той ни се усмихне, ще счетем усмивката му за перверзна, а ако я приемем за чаровна, то ние вече ще сме убедени, че е психопат, защото според криминолозите множеството от психопатите са надарени с изключителен чар, на който рядко жертвите им съумяват да устоят. Това беше образец за процес, който на терминологичен език се нарича самореализиращо се пророчество. Всички предубеждения неизбежно водят до самореализиращи се пророчества, ето защо те са толкова важни от социално-психологически аспект в процеса на сугестиране, тъй като без тях няма да има възприемчивост и емпирично изпитване на разпространяваните идеологеми. Когато човек има определени очаквания към друг, поведението му към него е такова, че го кара да действа и да се нагажда спрямо първоначалните си очаквания, което почти винаги резултира в измамното впечатление за собствена правота и оттам до невярното самоубеждение. Опростените мисловни схеми са нож с две остриета, освен че ни спестяват време и усилия, те нерядко водят до грешки и са в състояние да отредят някому смъртна или доживотна присъда, само поради това, че принадлежи към група, обединена по формален признак, или че поведението му се вписва в субективните ни очаквания за него, които са създадени на базата на лъжлива, недобронамерена информация. Аналаизирането на появил се нов обект възоснова на сравнение с негов предишен аналог, за който вече в паметта има знание може да ни измами емпирично по начин, по който не си даваме сметка, че можем да бъдем мамени, именно благодарение на това, че се крепи от логиката ни, която нарцистично приемаме за безпогрешна или поне нефатално грешаща. Така неусетно се стига до там,че характеристиките и впечатленията ни за даден индивид се пренасят в необективно изградената ни представа за цялата нация(или съотвено друга група), към която той принадлежи. С риск някой невролог да ме обори, аз мисля, че повечето ментални конструкции действат осъзнато, т.е. изискват рационални усилия, управление и осъзнаване, които са плод на свободната ни воля. Оттук следва, че хората са напълно наясно с това, че имат възможност да ги използват и да спрат, да ги използват, когато си поискат и здравите им мозъци не считат разиграващото се в момента на тяхна територия за абсолютната истина, до която неминуемо се достига и от която няма измъкване и е необходимо да се следва и почита непрекъснато на всяка цена, инак бихме били машини на 100%, на постоянен автопилот, каквито не бих се учудил, вече някои учени и философи да са ни изкарали. Типичният пример, който пръв идва на ум, за самоуправляемо мислене с използване на матрици са верните ни спътници в живота- предразсъдъците и стереотипите. Те се стремят да проверят, изпитат и коригират автоматичното мислене, осъществявайки връзка между автоматичната част на мозъка, която е в постоянен режим на действие и управляемата част, която е винаги в готовност да смъмри автопилота. Предразсъдъците, както повечето мозъчни дрънкулки, имат емоционален характер. Те могат да предизвикват позитивни или негативни чувства спрямо друг човек, съобразно груповата му принадлежност: раса, пол, етнос, сексуална ориентация и други. Стереотипното приложение на емоционалната матрица има познавателна цел, тъй като съдържа обобщения за уречената група. Прилага се автоматично, за да се идентифицира съответния представител чрез груповата му идентичност, а не личната му такава. Предразсъдъците са рожба на вътрешногруповата култура, те биват създавани под влиянието на общоприетите социални и други доминанти и се формират в процеса на филогенеза, където ролята на семейството е най-значима. Те предпоставят отношенията на групата в двупосочен модел- към самата себе си и към другите и често целят социално доминиране над останалите. Значителна част от предразсъдъците възникват под влияние на християнските религиозни догми. Изключително устойчиви са дори да не сме вярващи, защото в процеса на еволюцията ни и в родословното ни дърво е имало вярващи в пуританския смисъл хора и несъзнателно сме в контакт с религиозните парадигми чрез ДНК-то си или колективното подсъзнателно. Например за евреите, както следва да се задълбоча в изследвания пример от мен във втора глава, съществуват стереотипи, свързани с тяхната нечестна професия на лихвари(образа на Шейлок в Шекспировата комедия Венецианският търговец). Освен стереотипите за евреите като алчни хора, които се интересуват само от пари, направени с нечестен труд на гърба на изстрадалите християни, съществуват и тези за предателството(Юда), сатанизирането им( Страстите Христовина Мел Гибсън и пиянските антисемитски изказвания на режисьора по различен повод, шокирали интернет пространството), стремежа им към световна доминация(спонсорирането на тайните общества, Протоколите на мъдреците от Цион, легендите за започването и финансирането на всички войни, основаването на ООН, ОН и други ). За масоните и илюминатите и изобщо членовете на тайните общества също съществуват стереотипи за световна доминация, окултизъм, жертвоприношения, езически ритуали, използване на психотронни оръжия, контакти с извънземни и други измерения, промиване на мозъци, план за изстребване на всички жители на планетата, които не са просветени и много други диви картинки в главите на хората изникват, щом чуят за тайни общества и ционисти. Негативните предразсъдъци и стереотипи в свойството си на сложни и устойчиви мисловни конструкции няма как да не предизвикат дискриминационно поведение спрямо други етнически групи, което уви често достига до крайности. Такъв е случаят с предизвикания от антисемитизъм Холокост, сравнен от Адорно с Лисабонското земетресение
, т.е. бедствие, което освен че има катастрофални материални последствия ни кара да се замисляме за Бог, човешката природа и смисъла на живота, отвъд тривиалността, която те са придобили до този момент в ежедневието ни. Немският философ още критикува пошлото приемане и отразяване на Холокоста, намерило израз в появата на стихотворения, написани от жадни за слава творци, и посветени на жертвите, пренасяйки ги в жертва отново, но този път в олтара на човешкото его, което няма граници. Трябва да си самозабравил се егоцентрик, за да смяташ, че си в състояние да вместиш в стихче, филм, книга или каквото и да е друго изящно изкуство, животите на 6 милиона души, всеки от които различен, изпарили се в следствие на геноцид, обединени единствено по етническата си принадлежност. Така търсещият признание автор на стихотворения за Холокоста неусетно се превръща в своеобразен Хитлер и макар и да ненавижда фюрера действа на същия селективен и обединителен принцип като него, надявайки се, че творчеството му ще бъде вечно, каквито са били и надеждите на нацистите за Третия Райх, понеже отразява чудовищен акт, който винаги ще се помни докато свят светува, поради грандиозната си степен на абсурдност. Може би, ако тези автори бяха рамо до рамо с жертвите и бяха помирисали смъртта, и бяха видели човека в естеството му на разкъсана парцалена кукла, напът да стане на прах всеки миг, нямаше да са същите и нищо за тях нямаше да е вече същото и творчеството им нямаше да значи нищо в собствените им очи.
При дискриминационното отношение, независимо дали към етническа група, или група, обединена по друг формален признак, било то идеологически или професионален се задейства механизма на самореализиращото се пророчество, което освен че предизвиква негативни междучовешки отношения и капсулиране, може да доведе до саморазрушението на индивида, поради инертния му твърдоглав начин на мислене. Например, човек в лошо здравословно състояние отказва да бъде прегледан от лекар, понеже има предразсъдъци спрямо лекарствата, считайки ги за отрова или стереотипизира всички доктори като надути и страдащи от Божествен комплекс, т.е. смятат, че са винаги прави за диагнози и т.н., или не желае да му бъде оказана спешна медицинска помощ, поради етноса на лекаря(проф. Чирков да преглежда сърдечно болен отявлен расист). Колко ли човешки живота щяха да бъдат спасени, ако инатът и самореализиращите се пророчества бяха чужди на хората? За финал бих апелирал към всички нацисти, расисти и използващите народопсихологията само за зли цели и стереотипизиране да обърнат внимание на мисълта на Спиноза, че природата създава индивиди, а не народи, които се образуват, обединявайки сепо случайно, недетерминирано стечение на обстоятелствата
.
1.3 Фалшификацията и дезинформациятакато пропагандни техники
Фалшификацията и дезинформацията са две от неразривно свързаните техники, без които пропагандата би била немислима. Въпреки че, може да съществува фалшификация без дезинформация, то дезинформация без фалшификация няма, защото дори в случаите, когато се наблюдава пренасищане с информация, която е напълно обективна, но безполезна за реципиента, се цели изкривяване на истината и изграждане на фалшива представа за реалността, при която най-същественото е спестено,с цената на премълчаванена основни части от него, хвърляне на прах в очите, който и без друго е щял да влезе в тях и пробутване на несъщественото(но все пак истинско), тъй като цензурата е и евентуален парник на фалшификацията и заобиколен път към нейното утвърждаване. Освен обичайните, често разпознаваеми, примери за дезинформация от военните пропагандни стратегии; апотеозът на дезинформацията, наблюдаван през Студената война, когато тази практика придобива невиждана дотогава повсеместност; и меко казано неадекватната комуникация, отразяваща случилото се в Чернобил на 26.04.1986г , се срещат и други любопитни образци на конкретната пропагандна техника, които уви не се радват на особено внимание и щателни изследвания. Един от тях е изгубилият всякакъв контрол пропаганден спектакъл, организиран от така наречените теоретици на конспирацията, които на първо място обвиняват правителствата и медиите в дезинформация, а на второ място се обвиняват взаимно в дезинформация и автоцензура, поради различията във вижданията им за правителствената и медийната дезинформации, и поради факта, че те също обслужват дадени медийни, правителствени и неправителствени интереси, независимо дали го осъзнават, или не(никой не е напълно независим), и на трето място те биват пародирани и обвинявани от трета инстанция(неинституционалната web 2.0), че дезинформират обществото, откривайки и разтягайки фиктивни дезинформации на места, където всъщност ги няма. Така че, объркването около активния вулкан от злонамерени слухове е неизбежно и даже препоръчително, защото непрекъснато се разпространяват (умишлено или не) неточни информации, химери, емоционални изблици, породени от лъжи и неверни изводи, които са неизбежни под гъстия облак на „черната пропаганда”. Накратко, дезинформацията е грешна или неточна, непълна информация, която бива разпространявана с цел манипулиране на публиките на рационално равнище чрез оповестяването на противоречиви данни, или такива, които водят до извеждането на неверни заключения. Тя може да включва разпръскването на подправени документи(статистики, сондажи, емпирични проучвания), ръкописи и фотографии, както и пускането на слухове(добронамерени и злонамерени), прикриване на фактите, или изкривяването им. На макрониво обхваща всички обществени сфери на комуникация. Антикризисният етап на дезинформацията се състои в следното: когато контриращите информационни канали не могат да бъдат напълно затворени, те е необходимо да се стигматизират като негодни и на тях трябва да се противопостави в пъти повече повтаряната дезинформация, така че да се намали отсрещния сигнал и опозицията да се дискредитира. Фалшификацията освен като подръчното и най-често избираното гориво на дезинформацията бива интерпретирана в свойствата си на имитация на даден предмет, целяща съдържанието и произходът му да се представят невярно, противоречиво или недостатъчно точно. Терминът се използва в практиката най-често за преправяне на пари и документи, но ако човек развихри въображението си, той бързо ще открие нови хоризонти на фалшификация, минаващи през ГМО, плацебо, изобретения, имитации, влизащи в разрез с авторски права, исторически подробности и изобщо спекула от всякакво друго естество. Фалшификацията сама по себе си, когато е очевидна, нескопосана, пародийна и предназначена за несподелени лични удоволствия, е възможно да бъде счетена за добронамерена от по-либерално настроените хора, но в случаите, когато става въпрос за копие, пуснато в употреба и приемано от мнозинството за автентичното и злепоставящо характеристиките на конкретния истинен обект, наместо който е представено и дискредитиращо субектите, стоящи в основите на неговата истинност, приписващо им индиректно посредством фалшификата неверни характеристики и намерения, вписващи се в някои погрешни стереотипизирани представи за тях, то тогава възниква сериозен проблем от юридическа, но и от общочовешка гледна точка. Има случаи, в които фалшификацията е по-креативна и не е базирана върху вече съществуващ обект, а върху опредметяването на имагинерен от второ лице, целящо злепоставянето на набелязания квазисъздател или отразяваните протагонисти/антагонисти, които може да са представители на група, обединена по даден признак, върху членовете на която действат масово приети предразсъдъци. Такъв е образецът с Протоколите на мъдреците от Цион, които въпреки сведенията, доказващи тяхната измамна идентичност и до днес се считат за автентични от антисемитски настроените кръгове, и които са били едно от многото ефективни пропагандни оръжия на Третия райх. Случаят с тях е интересен, поради факта, че те не са точно пряка имитация, а съчетават измислица, нагласена, така че всичко да изглежда правдоподобно от идеологическа гледна точка и в съчетание със стереотипите, битуващи в широката християнска общественост, както и опредметен фалшификат, маскиращ времевите и пространствените аспекти от нереалната, взаимствана от няколко излака, същност на съдържанието, което на моменти отразява огледално части от Диалог в ада между Макиевели и Монтескьо, написан от Морис Жоли през 1864г , критикуващ язвително управлението на Наполеон Трети. Докато самият конгрес на ционистите, който ужким документите отразяват дума по дума, се състои в Базел, Швейцария през 1897 г.(повече от 30 години след писменото излизане на оригиналните идеи на Жоли), а пък пространственото депиктиране е взаимствано от глава в книгата на видния антисемит Джон Ретклиф Биартиц, излязла през 1868г, озаглавена В еврейското гробище в Прага. Ретклиф, известен още като Херман Отомар Фридрих Гьодше, също плагиатства от конкретната творба на Жоли, но авторското при него е ,че вместо Макиавели и Монтескьо да стоят в ада и от скука да си разменят практически съвети за утвърждаване на империализъм, то представители на 12-те Израелски племена се срещат в уреченото гробище на събор, който се организира веднъж на столетие. Там те отчитат прогреса на световната конспирация, изготвена от тях, и на свой ред всеки представител излага собствените си идеи за бъдещото нейно протичане, като всички те се кълнат да осъществят световната доминация до следващите 100 години пред главния равин Левит, чиято прословута реч нацистите считат за реална и доказателство за автентичността наПротоколите, макар и да е художествена измислица и част от книга, излязла повече от 20 години преди Матвей Головински
да се реши, да я синкопира при изготвянето на Тайните Протоколи на Мъдреците от Цион; и я печатат в отделни сегменти, които са масово разпространени от всички издателства, обслужващи, пропагандната машина на Третия Райх. Така че, е наистина срамно как фриволността на второразреден антисемитски немски писател и жлъчта на самоубил се френски адвокат, публицист и сатирик, станал известен с политическите си памфлети против Наполеон Трети, индиректно(идеологически) довеждат до смъртта на 6 милиона евреи, благодарение,разбира се и на доза синкретизъм, доукрасяване, пришиване, фалшификация, дезинформация и всичко това под похлупака на пропагандата.
Ако се наложи да обясня на някое дете какво е фалшификация и какви са ефектите от нея, то аз бих се доверил на изпитаната сладко-кисела поговорка за играчката и плачката. Без съмнение, в началото на процеса по фалшифициране всичко започва на майтап и фалшификаторът не си вярва и не се взема на сериозно, но с течение на времето и практиката си дава сметка, че е способен да измами и останалите, щом е бил достатъчно търпелив, за да излъже себе си и да си повярва, и напук на първоначалния си скептицизъм и несериозност е продължил да дерзае по пътя към материализирането на фантазиите си и пробутването на измисленото за истина. Плачката идва впоследствие, когато истинността на обекта рухва и повярвалите разбират, че са били измамени, но често това не въздейства върху фалшификатора, защото той още е в унеса на играта и до такава степен си е повярвал, че сътвореното от него не е подправено копие, а е самият веществен оригинал, че ако бъде наказан, ще смята наказанието за несправедливо и ако е темпераментен, със самочувствие и убеден напълно в силата на своето его, съм сигурен, че би съумял да премине тест с полиграф, излъгвайки освен себе си, целевата си аудитория, също така и машината,„която никога не греши”. Ето на какво е способен човешкият мозък, чиито инертност, стремеж, емоции, евристика и защитна система съставят убийствен коктейл, сервирането на който ме озадачава все повече с всеки изминал ден, дори и да знам какви са компонентите му, и какъв е начинът му на приготвяне. А ако трябва да обясня на същото любознателно хлапе какво е дезинформация, в никакъв случай няма да се измъквам от въпроса с отговори от типа на- Питай родителите си!или Ти вече знаеш!, а ще му кажа, че това е комуникационният процес, до който нещастните хора прибягват, за да направят близките им(околните) щастливи за още малко време, така че по този начин да се почувстват по-добре, защото човек става по-щастлив, когато прави другите щастливи, а не когато другите го правят щастлив, но този вид щастие е измамен и непостоянен. Един истински щастлив човек(какъвто съм аз) никога не става щастлив a posteriori, защото той просто е такъв по природа(био-химическите процеси в мозъка му танцуват и сутрин се събужда с най-широката усмивка, независимо от времето и ситуацията, смее се и сам) и не му се налага да става отново щастлив, прибягвайки до дезинформация и съобразявайки се с другите, тъй като неговото щастие не е амплитуда, а е постоянна величина, т.е. истински щастливият човек е този, който прави околните нещастни и завистливи със своята неподправеност, свобода, ексцентричност, сляп оптимизъм и щастие. За добро или зло истински щастливите хора често лесно достигат до ниво на нонконформизъм и биват прибирани в лудници, така че до известна степен за оцеляването и социализирането ни не е добре да сме истински щастливи.
1.4Нуждата от универсален външен враг в пропагандната комуникативна стратегия
Наличието на външен, универсален враг е „невидимата ръка”, натискаща клапатав процеса навсякакъв видкапсулация(било тя по етнически,или идеологически признаци). Няма как да се капсулираме, без да има нещо, от което да се предпазим. Но тъй като това „нещо”, тази „невидима ръка” невинаги е агресивно настроена спрямо нас и доста често дори не се интересува от нас, не ни забелязва и не желае да ни натиска, а ние по стечение на процеса на филогенеза, утвърждавайки дивата страна на човешката природа, изискваща от нас да се делим и групираме, точно за това копнеем- да се капсулираме, защото хумористичната фраза- Малко сме-силни сме!-важи само тогава, когато споделяме общ външен враг, инак бихме били също толкова малко, но разединени, готови да се нахвърлим един връз друг, да потъпкаме духа на алтуризма и ближния за нас да се превръне във вълк. Ето защо, понякога се налага не „невидимата ръка” на врага да натисне клапата, а клапата да се опре сама до показалеца на „невидимата ръка”, уж надвиснала застрашително над нея, така че капсулацията да бъде извършена като от само себе си. Тук на помощ идва отново пропагандата. Факт е, че в „Дивия запад”, в който живеем, хората не познават източната сентеция, гласяща, че когато няма враг вътре в теб, враговете отвън не са в състояние да те наранят. От тези думи несъмнено блика мъдрост, но практическата им приложимост е нулева, особено днес, когато навсякъде ври и кипи от конкуренция и цари социален дарвинизъм, алтернативите на който все още нямат достатъчно силен, ясен и сериозен глас, за да му се противопоставят. Когато идеологемите, които споделяме нямат външна мишена, дори вече да са уцелили сърцата ни, те ще са като ракета, чието изстрелване бива осуетено поради технически проблеми и вследствие на което насъбралите се на космодрума публика и екипаж си отиват по домовете сами, в лошо настроение и забравили, че са били част от събитието като колектив, съжаляващи поотделно, че всеки е загубил огромнен,невъзстановим дял от скъпоценното си лично време. С една дума, външният враг може да даде горивото на нашите идеи, ритуали, вярвания, убеждения, доктрини и др. Инак те ще са принудени да търсят алтернативни източници на енергия от обркъжението си и подръчния бриколаж, като например автомобили, задвижвани от вода, слънчеви батерии и други, които са креативни методи, но удоволствието от тях не може да се сравни с„мръсната газ” и „скъпия ток”, към които сме така силно привързани(или по-скоро те са привързани към нас) и които едновременно с това така силно отхвърляме. Набелязването на външния общ зложелател не е дело на когото и да е, а на лице, ползващо се с авторитет в определената група, в противен случай врагът не би бил общ и не би бил постоянен и заслужаващ внимание. Подобно лице е възможно да бъде лидерът на мнение, вождът, ученият, знаменитостта, бащата на нацията, в зависимост от това дали разгледаната група има микро или макро характеристики, но във всеки случай финалните думи и заповеди кънтят и се превръщат в обща идеология, ако водят началото си от авторитетен източник. Принципно до нарочването на външния съперник се прибягва, когато ситуацията вътре в групата е кризисна и вече не могат да се смитат повече мръсотии под килима, а е настъпил мигът- цялата нечистота отдолу да бъде събрана накуп и да бъде изхвърлена през прозореца, така че да падне върху главата на злата комшийка от първия етаж, която си го е заслужила, задето не плаща асансьор. Тоест, лидерът на мнение, водачът или знаменитостта дотолкова са станали безсилни и са се докарали до положение, в което е необходимо да се действа моментално и има вероятност да изпуснат юздите на доверените си, че им остава последния трик в ръкава, снимката на общия враг отвън, който е виновен за всичко лошо, случващо се в общността, колкото и отдалечен, неутрален и незаинтересован лично от нея да е този злодей. Понякога външният враг дори не е одушевен, а може да бъде някакъв природен или социален феномен, като например Глобалното затопляне, в чиято рана е в състояние да сложи масивния си пръст най-дълбоко, убедително и демонстративно от всички световни лидери само бившата физичка и настоящ канцлер на Германия Ангела Меркел, или пък пиратството и отношението към него, разделящо хората на две групи, подкрепящи го и отхвърлящи го, антагонизиращи се взаимно. Но най-често външният враг е антропоморфен събирателен образ, например злият евреин банкер, който е причината за бедността в Русия в началото на миналия век, или който хвърля семето си върху чистите арийски девойки, задъхан по стръмния път към световна доминация и издигане по стълбата на социалната йерархия, или масонът, кабалистът и астрологът, сключили пакт с дявола, готови да плюят върху всичко изконно християнско и да развращават масите, смеещи се в лицето на задаващото се Второ пришествие, или пък атакуващият с психотронни оръжия сив кардинал на дадено правителство; шпионинът с всевиждащо Орлуелово око, врящ си носа, където не му е работа, действащ в разрез с публичния интерес, срещу когото тръби Сноудън и др. Показателен класически пример за настървеността спрямо външния враг от времето на Студената война е постановеният през 50-те години на миналия век от Джоузеф Маккарти „Лов на вещици”
, по време на който биват преследвани всички симпатизанти на комунистите и заподозрените в шпионаж в полза на СССР.
Колкото по-общ е врагът, толкова по-истински размери придобива той, тъй като истината в абстрактните си измерения е най-широко приетата и разпространявана гледна точка. Наблюдава се и обратният вариант, ако един враг на определен представител на групата не е споделян от останалите, т.е. си е само негов личен, то членът на съвкупността и неговия враг, който в очите на другите е враг единствено в неговата глава, претърпяват неизбежен физически и идеен остракизъм. Тънкостта в пропагандата е самото „разлайване на кучетата” или с други думи убеждаването на целевата аудитория, че конкретния външен враг е главният злосторник и реалният виновник за вътрешните несгоди на колектива, а не просто поредното опитно плашило, което ще стане жертва на амортизация в следствие на метереологичните условия без да се налага подбуждането и насъскването срещу него на гарвановото грабливо начало у индивидите, обединени по общ формален признак в ято. Характеристиките на външния враг трябва да бъдат описани прагматично и едностранно, а не метафизично и амбливалентно, за да бъдат попити по-лесно от масите. Колкото по-често се сменят общите врагове, толкова повече се оронва престижа на пропагандиста и на самата идеология, която изповядва и те биват представяни като непостоянни, слаби, неспособни да се справят с един враг и търсещи начини да скрият тази си неловкост, принудени да хвърлят ръкавицата наред на други по-далечни и екзотични съперници. Напротив, колкото по-близък до представата на групата за вечност и стабилност е врагът, толкова по-сигурен отклик ще посрещне пропагандата и омразата към него ще намира сигурни наследници в идните поколения, които от ранна детска възраст ще започват да ненавиждат ненаситността му и решеността му да навреди на сговорната дружина, към която принадлежат, както той най-добре от целия останал свят знае и може. Така се ражда вечното дерби с вечния враг. За да дадеш надежда на народа или групата, ти трябва и надежден враг. Националната или груповата идентичност е последното убежище на обидените от нестеклия се както те са искали техен личен живот индивиди, изпълнил сърцата им с травми, негодувание и възмущение, трансформиращи се най-лесно в омраза, която от своя страна преминава в основното чувство на идентичност, споделяно с другите като теб хора. Омразата трябва да се култивира като първа гражданска и групова страст и заслуга, благодарение на врага, комуто тя се отплаща подобаващо. Съперникът дава смисъл, на базата на противопоставяне, на изгубилите посоката и атрибутите в животите си поотделно членове на групата, които не знаят какви са, но знаят какви не са и какви никога не искат да бъдат, за да не заприличат на антагонистите, в чиито сенки те напразно търсят своето лъчисто призвание на светци. Защото дори и светците не са имунизирани от лошия навик да се противопоставят. Така алтуризмът ненадейно се превръща от нещо прекрасно в бомба със задействан механизъм, тик-такащ в сърцата на отдадените на мисията камикадзета или готовите да умрат в името на Татковината юноши от книгата на Ремарк Нищо ново на западния фронт 1929и възмъжалите мамини дечица като сина на Сара Пелин, редник Трак Пелин, готови да служат първо на страната си, после на себе си, защото така е постъпила и мама.Да помагаш на групата и да забравиш себе си, не в името на любовта, а на омразата, това е истинско изкуство! Ограничава се още постепенно, с помощта на медиите, колективната памет на масите относно външния свят само до това, какво е сторил врага до момента и предполагаемите му недобронамерени амбиции за бъдещето. Тук е подходящо да цитирам професор Умберто Еко, който в последната си книга
скицира нуждата от общ враг доста по-умело, отколкото аз съм способен да го сторя в момента. Той пише така: Винаги имаш нужда да мразиш някого, за да оправдаваш собствената си нищета. Истинската първична страст е омразата. А любовта е ненормално състояние. Затова именно е бил убит Исус Христос: говорел е срещу природата. Не можеш да обичаш някого през целия си живот, от тази невъзможна идея се раждат- изневярата, майцеубийството, предателството на приятеля... Обаче можеш да мразиш някого цял живот. Трябва обаче този някой да го има, за да може да ни позволява, да подхранваме омразата си. Омразата стопля сърцето.Факт е, че сякаш по-лесно става да стигматизираш някого за общ враг на групата, отколкото да издигнеш някого в апотеоз, представяйки го като общ приятел и субект, заслужил универсалната любов на колектива, без да съумееш, да избегнеш наличието на сериозни разногласия по-въпроса вътре в звеното. Ценностите на индивидите варират и трудно могат да се съгласуват за дълго време, докато мишените на негативните им емоции, често се консолидират и застъпват краищата си, нанизвайки се взаимно в кръговете на една целокупна. Накратко, ние хората обичаме различни неща, но мразим близки по рода си и описанието на характера на типичния дразнител отвън е в състояние да накара зъбите на принца и на просяка да скръцнат в еднакво едновременно отвращение, а описанието на идеализирания образ на желания покровител и месия(най-вече защото е по-идеализиран и неконкретен, отколкото облика на врага) би довело до повече разногласия, каканижене и клиширани фрази от сорта на Красотата е в очите на гледащияи други подобни, скициращи субективността на позитивните емоции за сметка на антиподните им такива, природно заложени и остро пронизващи, обединяващи хората, събуждащи реваншистка емпатия по-бързо, така че капсулацията да бъде задействана успешно. Съществува и гледната точка на Толстой, че всички щастливи семейства си приличат, а пък всяко нещастно бива нещастно посвоему, но съм сигурен, че той също би се съгласил с тезата, че злото отвън, за разлика от вътрешното, би накарало различаващите се по своите частни трагедии най-малки социални групи да се обединят по естествен, засилващ ги, мотивиращ ги и успокояващ ги начин, в контраст с приличащите си щастливи фамилии, на които подава ръка външен кандидат за общ приятел, помощник или наставник, и които въпреки това нямат желание да го приемат по еднакъв начин и да съставляват конгломерат от вселенско щастие, защото ще се чувстват по същия уютен начин в този конгломерат, както и извън него, та нали са били щастливи и преди съграждането му... Защо им е да се обединяват с огледалните си образи, когато могат да се затворят в огледалната си стая? Изхождайки от емпириката на моя живот, смея да твърдя, че е трудно да си приятел на всекиго и лесно да си неприятен на всички. В първия случай трябва да се съобразяваш с колектива и да си хамелеон, а когато социумът си даде сметка, че един хамелеон е хамелеон, той бива стигматизиран като змия и предател, във втория просто е нужно да си себе си в естественото си егоцентрично състояние и да не те интересуват другите, камоли да ги поздравяваш, освен ако нямаш лична полза за извличане от тях. След земетресения жителите на блока излизат на площадката заедно и започват да се оплакват взаимно, колко са били уплашени и колко страшно било, или пък просто за да си беседват сладко на воля, използвайки случая да си спретнат пижамено парти, но след дъги би било абсурдно същите да се срещнат, за да възхваляват дъгата и да й се възхищават групово, превръщайки красивата гледка в събитие от социално значение. Това е така, защото са изгубили представата за красивото и доброто, която винаги е била по-абстрактна по презумпция, но никога няма да игнорират лошото, бедственото и грозното, което е далеч по магнетично, хипнотично, вцепеняващо и предизвикващо по-силни емоции.
Един от съвременните майстори в сферата на създаването на общи врагове, буквално с помощта на няколко фрази е моят личен любимец Джордж Буш младши, не съм сигурен защо, може би, заради дислексията му, екстравагантното му поведение и хлевоустието му, или е възможно вината да се корени не в него, а в спийчрайтърите му. Какъвто и да е проблемът, изказването му от 16.09.2001г
пред насъбрали се журналисти, в което той използва думата crusade(Кръстоносен поход) сблъска две цивилизации отново и нажежи положението до опасения за кървава повсеместна Трета световна война, а не просто проформена такава, обявена срещу тероризма. Веднага след сякаш изпуснатото неволно crusade, Буш се опита да го потули и маскира с war on terrorism, което е видово евфемизирано понятие на crusade, а и звучи доста по-безобидно, тъй като един Кръстоносен поход не опира само до война, а излиза отвъд измеренията на физическия боен конфликт, преминавайки в тези на верския(а и за разлика от опустошителната война предвижда донасяне на нещо обратно); но уви вече нямаше връщане назад. Казана дума, хвърлен камък. Така неусетно бива заченат наново невидим с просто око конфликт отвъд рамките на вече започнатия явен между САЩ и Алкайда, САЩ и тероризма, САЩ и тоталитарните режими, а именно този между две религии, две култури, два свята- Християнския и Мюсюлманския. Вече повече от десетилетие по-късно, когато се връщаме назад към този куриозен момент на задушаващо преплитане между политика и религия, рефлектирайки върху него, оценявайки го по-безпристрастно отстрани, си даваме сметка, как една дума е достатъчна да маркира границите на общия враг, да го обективизира и да капсулира Изтока и Запада. Не мисля, че който и да било мюсюлманин би простил някога греховете на 43-тия президент на Щатите и най-вече конкретното му изказване и който и да било християнин би се отказал от стигмата върху мюсюлманите, че всички са терористи, действаща на евристичен принцип все по-осезаемо след солта в раната от 11.09.01 и последвалата небивалица на Буш.
1.5 Механизмът на акумулирано медийно въздействие за налагане на конкретните предубеждения и стереотипи
Кристално ясно е, че масмедиите саплацдарма на всяка пропаганда. Тя не може да съществува без тях, а те са лишени от акумулация без нея. Пресата, радиото и книгите са сред медиите възприемащи се вербално и убеждаващи директно, докато телевизията го прави по периферен път, а интернет като най-висша медия е хетерогенна и смесва и двата начина за налагане на убеждаващо въздействие. Въпреки това, книгите и пресата също могат да се възприемат и визуално с помощта на графичния им дизайн, карикатурите в тях, илюстрациите и снимките, които понякога са в състояние да оказват влияние по периферен път, друг път по прав, в зависимост от техния стил. Силата на медиите е в това да захранват непрекъснатия процес по научаване на модели на поведение, те упражняват тази сила само тогава, когато биват възприемани от аудиторията като авторитетен източник на автентична информация, в следствие на която, облъчените от нея индивиди започват да подражават(всеки поотделно) на демонстрираните медийни модели, които веднъж след като са запомнени се смазват с времето, бивайки проигравани отново и отново, докато не станат неразривна част от човешките нагласи. Ето как, при наличието на нужните познавателни способности, моторни навици и достатъчно силен дразнител, или лично подбран мотив могат да влязат в употреба. Друга особеност при въздействието на медиите е повтаряемостта на еднотипни образци на поведение или отношение за продължителен период от време. Конкретният процес, целящ унифициране на нагласите, постепенно изменя представите на хората за света и социалната реалност, заменяйки ги със стереотипизирани и давайки почва за предубеждения. Култивираната от медиите социална реалност засяга до голяма степен: междуполовите връзки, политическите възгледи, отношението към науката и ученето, здравословните навици, избора на житейска реализация на младите хората, представите за възрастните, етническите групи и различните идеологии. Въпреки широкия си спектър от възможности, въздействието на уеднаквяването може да бъде сведено до минимум в зависимост от идеологическите и етнокултурните различия. Човешката способност за обработване на информация с помощта на ментални конструкции(мисловни матрици) се използва от медиите за усвояване на готови мисловни сценарии, отнасящи се до определени алгоритми във всяка дадена ситуация. Многократното повторение на сценария води до запечатването му като дълготрайна познавателна нагласа. Усвоените еднотипни модели на поведение и абстрактни схеми на действие чрез медиите често водят до автоматизъм. Повечето ефекти на поведение, които науката познава са плод на периферния начин на убеждаване(Ефект на мнимия авторитет, ефект на емоционалната зараза, семантични и смислови ефекти
, но така нареченият дремещ ефект може да бъде предизвикан освен от косвения и от прекия начин за убеждаване, тъй като в основата на тази техника стои страхът. Всяка новина, съдържаща дози страх въздейства осезаемо и променя ефективно нагласите. Често се приема само тази част от новината, съдържаща заплаха, а останалата се игнорира, в други случаи се възприема само частта, резонираща с нагласите на отделния, облъчван човек. И при двата начина се цели възприемането на информация да се случи предимно емоционално с малко или нулево ползване на рационалния анализ. Поради масовия си всеобхватен характер убеждаващото въздействие на медиите е многопластово. Фактът, че предлаганите от тях модели на поведение и абстрактни сценарии директно променят човешките нагласи води до пряк път на убеждаване. Ефектът на унифициране при процеса на сугестиране може да бъде осуетен, тъй като зависи от множество странични фактори, които са в състояние да сведат въздействието му до нищожно. Ето защо, хората в съвременния свят имат резервирано отношение към конвенционалните медии и реагират бурно на всяка възможност да бъдат неосъзнато повлиявани, понеже считат подобни техники за неетични и унижаващи ги. Наличието на различни похвати за въздействие, които се използват от медиите, свидетелства за предпочитания и преобладаващ периферен път на оказване на убеждаващо въздействие, което е разбираемо, изхождайки се от масовия характер на конкретните медии. Подбора на новините, определянето на приоритета им и изразните средства, с които биват отразявани, несъмненно налагат една сравнително имагинерна реалност, която е пряк подтик за формирането на общественото мнение.
В разгледаните от мен примери, на които съм базирал моето изследване на случай,механизмът на акумулирано медийно въздействие за налагане и подбуждане на предубеждения и стереотипи се извършва най-вече с помощта на пресата и книги. Това е аферата Драйфус, която още преди да стане афера, т.е. преди разглеждането на съдебния процес,се превръща в лесна плячказа продължаване на антисемитската кампания на вестници като La libre parole, L’Autorite,Le Journal, Le Temps, La Croix, които посредством, скициращия очертанията на самореализиращото се пророчество рефрен: Вие бяхте предупредени, че това ще стане! култивират публичното мнение против Алфред Драйфус, както и евреите като етнос, и индиректно поставят под натиск съдията, готвещ предстоящото си решение. Лъжите, които дясното крило сипе по адрес на Драйфус, въпреки неясните обстоятелства около обвинението му в предателство, донос на прусаците и фалшифициране на собствения си почерк, останали мистериозни до съвсем скоро- 2013 година, когато тайните документи са разсекретени от Френското Министерство на Отбраната, следват всяка крачка на обвиняемия, когато изглеждал невъзмутим, вестниците писали, че това е свидетелство за вината му и наглостта му да се опитва, да я прикрие, когато размахвал ръце, викайки, че е невинен- също било отразено, че преиграва и нагло послъгва, когато изпаднал в апоплектичен шок, още повече лъсвала вината му и т.н. Друг образец е творбата Биартицна Ретклиф и специално антисемитската глава На еврейското гробище в Прага, части от която се печатат самосиндикално като оръжие на пропагандата на Третия райх. Този пример е показателен за това, как фантазията на второразреден немски писател, антисемит, противоречащ си непрекъснато, критикуващ британския колониализъм и всичко свързано с Англия в едни свои писания, а в други представящ се с английския си псевдоним, плюс титлата сър пред него, която фантазия не среща нужната медийна акумулация първоначално и се тирижа ограничено с усмивка от уста на уста, като бива обвинявана в открито плагиатство на моменти от М. Жоли и ритуалистика,взаимствана от романите на Дюма-баща, в частност Жозеф Балзамо, но близо век по-късно среща подходящата пропагандна машина,в лицето на нацистите, ускорявайки разпространението й в пъти и избрани откъси от нея стигат до всеки немски поданик, убеждавайки го в истинността на плана за световна доминация, лансиран от консулите на всяко от 12-те еврейски племена по време на имагинерния събор. Кактои в автентичността на задаващата 100-годишен ултиматум за изпълнението на поставените целихудожествено измислена реч на главния равин, организирал събора, която фиктивна реч с помощта на нацистката пропаганда се превръща в едно от главните фактуални доказателства, че Протоколите на мъдреците от Ционса истински, тук не се броят „брилиянтните” догадки и размишления на Хитлер, че щом Франкфуртър Алгемайне Цайтунг(ФАЦ) и от страната на врага толкова упорито, всячески се опитват да докажат фалшификацията на конкретните документи, то те значи са реални, отразяващи събитие, организирало се и състояло се наистина, което е трябвало да остане потулено. Колкото до самите Протоколи , те също онагледяват ефектите, които може да има акумулативното медийно въздействие върху целевите групи. Техният автор остава спорен, най-осезамо съперничещите си относно сътворяването им личности са Матвей Головински(писател и активист) и Пьотър Рачковски(таен агент). Объркването около авторското право е разбирамо, поради съществуването на няколко поредни издания, първото, от които датира от 1901г. Те бързо биват преиздавани, променяни козметично и препревеждани на всички масово говорещи се езици, като с помощта на видния антисемит Хенри Форд, ударил едно рамо в дистрибуцията и печатането им в САЩ и поетапно извън границите на щатите през 20-те години на 20-ти век, те достигат рекордните за времето бройки от 500 000 копия(приблизително колкото е бил и броят на ford model t, произведени за едно деветмесечие). В Италия, в пика си, състоял се сравнително късно- края на 30-те години, Протоколитедостигат 60 000 копия. В близкия изток те виждат бял свят с доза закъснение, бивайки преведени чак през 1951г и по разбираеми причини няма точни данни за бройката им. В Русия те биват разгласени за първи път чрез серийни откъси, помествани в ежедневния вестник Знаме от 28.08 до 7.09(стар стил) през 1903 г, но не можах да открия информация за точен брой копия. Факт е, че Протоколите освен в нацистка Германия, където министърът на образованието Бернхард Ръст постановява да се изучават във всяко училище на Райха, пожънват най-убедителен ефект в Русия и мюсюлманските страни, в сравнение с англогосаксонските/англоговорящите, балканските и екзотичните, във Франция пък се приемат полярно. След като успяват да обиколят целия свят, те и до днес се приемат за чиста монета от антисемитските тайфи и лесно могат да бъдат намерени безплатно в интернет, което е доказателство за акумулираното медийно въздействие на наложените конкретни стереотипи и предубеждения спрямо ционистите, еврейския елит и еврейския етнос като цяло. Дори след 11.09.01 немският журналист на свободна практика и привърженик на конспирациите на макроравнище Матиас Брьокерс
успява да свърже атентата с Теорията на конспирацията, и в частност с Протоколите, нападайки индиректно и тогавашния „ориентирал се към световна доминация” министър-председател на Израел Арел Шарон в задколисни игри заедно с американските си колеги, които са знаели, че кулите ще рухнат предварително подобно на полученото преди Пърл Харбър известие. Други примери за акумулативното медийно въздействие върху представите на целевите групи в конкретния случай са Скитникът Евреинна Йожен Сю, творбите на Дюма, предаващи приключенията на граф Калиостро и някои от риатуалите за приеамане в тайни общества, също така и книгите на Ян Ван Хелсинг за Конспирацията, както и всички техни последвали епигони, включително имащите и българско участие в лицето на Никола Николов
, призът за най-нестандартна творба отива при Владимир Терзийски и Летящите чинии на илюминатите,която освен антигравитационната физика и жироскопиращите маси, засяга също така финансирането на тези летящи дискове, построяването им, разбработването на двигателите им, построяването на бази за съхранението им и откриването на места за лупингите им, което финансиране, разбира се, е дело на не кои да е, а стоящите на върха на големия еврейски октопод световноизвестни фамилии
. В заключение, всяка конспиративна теория, колкото и налудничава да е, както видяхме в случая с книгата на сънародника ни Терзийски, популярен повече отвъд Океана, рано или късно опира до финанси и идеология, които винаги са еврейските магнати и Кабала, т.е. нуждае се от задействането на предубеждения и стереотипи в главите на представителите на целевите групи, които са неособено ласкави за принадлежащите към еврейския етнос лица, а за създаването на тези евристични нагласи спомага чисто и просто в опосредстването механизма за акумулирано медийно въздействие.
ВТОРА ГЛАВА: ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ЧАСТ
2.1 Контент-анализ на Протоколите на мъдреците от Цион
Изследователската част на дипломната ми работа няма как да мине без контент-анализ на неутроните в ядрото й, а именно Протоколите на мъдреците от Цион , установили се като център на Теорията на конспирацията. Изчислено е, че 4% от първото издание и 12% от второто издание на Протоколите се припокриват изцяло с произведението Диалог в ада между Макиавели и Монтескьо, чийто автор е Морис Жоли. Например, за правителствените заеми, как ако лихвата е 5% , то след 20 години кредиторите ще са си възвърнали цялата сума, а след 40 и 60 удвоена и утроена, тази мисъл е пришита доста умело към Протоколитес поставянето на акцент върху еврейските банки, подчинени на световното супер-правителство, под ярема на което са всички останали, чиито опериращи председатели могат да бъдат сменени по-лесно и от износена хирургическа ръкавица, ако супер-правителството пожелае. Антропоморфизмът или по-скоро антроподемонизмът на пресата се осъществява с помощта на препратка към образа на бог Вишну, чиито 100 ръце ще се протягат към и ще измерват пулса на всяко битуващо в публичността мнение, но на чиито 500 пръста ще има завит по един конец, направляващ всеки един възглед в посоката, в която господарят на крайниците жеале да го насочи. Конкретната директна връзка с Хиндуизма и сравняването на масмедиите точно с Вишну, а не с друго божество, присъства и в двата източника като в Протоколите даже се споменава на цели две места, но смисъла и целта са същите като в оригинала на Жоли. В Протоколите ,разбира се, отношението спрямо пресата е пресолено- Гоите
не са осъзнавали силата, която пресата притежава и как да я използват, ето защо тя е попаднала в нашите ръце, чрез нея ние получаваме невиждано влияние, оставайки в сянка, с помощта на пресата ние получихме златото в ръцете си, въпреки че се наложи да го измъкнем от океани, съставени от кръв и сълзи, пожертвайки много от нашите за него, но всяка жертва от наша страна се равнява на хиляди от страна на гоите. Двигателят на организационния апарат на всяка държава е златото и то ще бъде разпределяно от еврейския елит чрез административни трикове, от които гоите не разбират нищо. С хитрост, изчисления и умения, сравними единствено с тези на йезуитите, чийто облик е вече публично дискредитиран, в сравнение с този на все още действащите в сянка малцина. Планът им е толкова зъл, че се осъществява с позитивни средства, като подстрекаване на плурализма до такава висока степен, че публиката да се загуби в лабиринта от разнообразни, съперничещи си мнения, за да стигне до извода, че е най-добре да нямаш собствено мнение по дадени въпроси, доверявайки се сляпо на властниците и силните на деня, и насърчаване на свободното слово дотам, че масите да намразят дългите, скучни, но красиви речи и да не обръщат внимание на помещаващото се в тях слово и специално неизпълнимите обещания, даващи се отново и отново с различни краски в рамките им; увеличаване на заплати, но и на цени, така че да се предизвиква инфлация и др. Всички икономисти, банкери, индустриалисти, капиталисти и милионери ще бъдат техни хора, а на отговорните постове на всяка държава, докато не се вестят братята им евреи, ще служат лица, които са техни марионетки и между тях и народа ще има огромна пропаст, а в момента, в който те решат да се съпротивляват на нарежданията и спрат да следват инструкциите ще се изпаряват, и на тяхно място ще идват други, защото кандидати за власт, слава и успех винаги ще има, но те няма да ги задържат за дълго, ако не се подчинят на педантичния, скрит световен елит. Ако се водят протести срещу него, то те ще бъдат само формални, а проявите на антисемитизъм ще са от основна необходимост за ръководенето, сплотяването и изолирането на низшите и второстепенни братя евреи, т.е. кукловодите ще имат интерес от тях. Финалът на Протокол 9-ти е сред любимите ми, защото присъства и към края на книгата на Умберто Еко Пражкото гробище. Става въпрос за това, че ако гоите на Запад се вдигнат на бунт, разбрали какъв план за световна доминация се готви, то тогава те изненадващо ще бъдат посрещнати с такава невиждана маневра, че ентусиазмът, екстазът им и революционният им порив ще се попарят светкавично веднъж завинаги, като под столиците и метрополисите на всяка държава от западния свят бъдат прокарани подземия, метро, тайни коридори и различни видове сутерени, които ще са безкрайно удобни за извършване на терористични актове, действащи контриращо на евентуални междуособици- Оттам всички столици ще бъдат вдигнати във въздуха, редом с организациите и архивите им!
И като цяло от макиавелизма е заимствано постановлението, че всяка правителствена схема е нужно да бъде приготвена само от един мозък, защото иначе няма да бъде солидна и напълно приета в началния си вид, ако бъде позволено съставянето й да се раздели на фракции в умовете на мнозина и отровата на либерализма е именно в това, че органите на държавата са свързани с техните функции- Министерство, Сенат, Легислатура, Изпълнителна власт, и ако една от тези части(функции) бъде наранена и остане неактивна, то цялото, подобно на, ранено някъде, човешко тяло, започва да страда в болежки и става жертва на износване и постепенна амортизация. И либерализмът е заменил единствената сигурна управленческа система над гоите, а именно деспотизма, при която органите на държавата са свързани само с едноличните действия на владетеля. Тъй като Протоколите са на мъдреците от Цион, то няма как християнските ценности да не бъдат нападнати и в документите да не присъстват закани за опропастяване на някои от свещените християнски ценности като семейството, взаимопомощта и сплотяването с ближния. Наблюдава се още ракурс на свободата, който по-късно по друг повод и претекст професор Исая Берлин в една от лекциите си ще определи като негативна свобода
, т.е. свободата на гоите да правят само това, което световното правителство изисква от тях, т.е. да правят каквото си поискат, стига да не е в разрез с това, което правителството изисква от тях, което в някои отношения е много взискателно. Постепенно разговорът се отвежда към нарушаване на свободата на така наречената свободна преса, намиращо израз в упражняване на влияние над печатари, издатели, книжари, букинисти, които да алармират властите при находка на литература, критикуваща ги, както и посредством качване на таксите за писания под 30 страници, така че памфлетистите да са принудени да разтягат жлъчните си нападки, правейки ги по-дълги, разслоени, разводнени, изпълнени с евфемизми и безинтересни, с което да отегчат допълнително висок процент от всички читатели. Цели се още неутрализиране на частната преса, на 10 неконтролирани ежедневника ще съответстват 30 контролирани и то тези 30 ще са колкото се може по-критични и представящи многообразие от мнения, тъй че публиката да се насочва жадно към тях без да подозира, кой ги държи. Световните информационни агенции ще са изцяло под контрола на световното правителство. Тук отново се вижда влиянието на Жоли, само че при него числата са различни, той не пише точно за 30 страници и 30 контролирани ежедневника, но мислите му са в същата посока. Протоколите нямаше да бъдат такъв стожер на пропагандата, ако в тях липсваше и пряката програма за промиване на мозъци, което се осъществява освен по класическия начин чрез фалшифициране и премахване на исторически събития и чрез по-трудното и креативно осъщестяване на исторически аналогии, например управлението на световното правителство ще се оприличава на изключително успешни минали властвания в историята, а управлението на гоите преди да бъде осуетено ще се критикува и ще бива сравнявано с нецветущи представяния на политическия елит от миналото. Практическият вариант за промиване на мозъци пък е внедряване на речи, проекти, мемоари, писания и партийни програми, изготвени от просветени марионетки, тренирани специално, за да станат лидери на гоите, чиято цел е да направляват масите към такива разбирания и знания, които са угодни на еврейския каймак и отвличайки вниманието на неевреите от евентуалните сеизмографични точки на разногласия чрез специално измаесторени за поводите методи за разсейване посредством изпитан хедонизъм, като например игри и забави, подбуждащи низки страсти у масите и съревнования в изкуството и спорта за по-културните и силни личности. Мозъчното промиване е бленувана тактика за всеки пропагандист, защото хипнотизираните жертви, когато излязат от хипноза(ако това стане изобщо) не си изкарват яда на хипнотизатора, който е вече далеч и не сочат него с пръст, а нападат и се мръщят на онзи, който ги е свестил. В Протоколите има и уверение, че всички тайни общества ще бъдат направлявани от еврейския елит и по този начин ще се привличат кариеристите и жадните за власт и мистерии представители на гоите, но не за да бъдат приобщавани, а по-скоро за да бъдат манипулирани и оставени да си мислят, че са на върха и знаят всички тайни, когато всъщност истината е, че си нямат представа, какво се крие надълбокото. Това не е ясно, как точно ще бъде осъществено освен чрез стария рефрен за парите и Кабала, около които всичко се върти, но поне фигурира като официална закана. Колкото до плануваното световно правителство, което още си остава забулено в мистерия и днес, пише, че то ще бъде задействано чрез преврат, състоял се едновременно във всяка страна и въпреки това ще бъде задействано неусетно под дипломатичен слоган. Ето защо, сега някои правят догадки и аналогии с ООН и преди ООН само ОН, което общо взето се припокрива с представите им за световно правителство, но това е един от признаците на самореализиращото се пророчество, което съпътства голяма част от читателите на Протоколите, срещащи ги вече в изобилие, в резултат от натрупаните предубеждения и стереотипи. В апокалиптичния план за бъдещето на света, такъв какъвто го познаваме, фигурира и тайна полиция, Оруелски изглед и общество, в което да си шпионин, доносник и двоен агент е първа радост и гордост и 1/3 от всички хора ще следят всяко действие на другите 2/3. В тези мечти отново си личи влиянието на Морис Жоли и в частност на неговата творба Диалог в ада между Макиавели и Монтескьо, която играе ролята на гръбнак на Протоколите. По този начин всеки потенциален преврат срещу установения Нов Световен Ред ще бъде осуетен при зараждането си. Колкото до владетеля за него не се пише толкова обширно, колкото го прави Жоли, но към личността му се подхожда по-скоро рестриктивно от страна на мъдреците от Цион, които му забраняват да има лична собственост и да се ползва от други материални дивиденти, които биха го предразположили към пилеене на ресурси и злоупотреба с власт, така че единственият човек, който да няма интерес, да ограбва държавата, да бъде той, ето защо само личния му контрол ще съумее да предотврати изтичания и крупни загуби и от него самия ще зависи колко дълго ще се задържи на власт. Срещат се още признания в умишлено причинени финансови кризи, тъй че да се изтеглят пари от циркулация и разбира се, има и неласкави изказвания относно златния стандарт, който е определен като главната причина за разрухата на всички държави, вкарали го в употреба, налична е и клетвата, че бъдещите валути, които гоите използват ще бъдат колкото е възможно по-отдалечени от златния стандарт в процеса на обмен. Чуждестранните заеми, отпуснати на гоите от банкерите на световното правителство са сравнени фигуративно с Дамоклиеви мечове, надвиснали над главите на длъжниците и с пиавици, поникнали като гъби по телата на осмелилите се да ги теглят, непредвидили, че те ще смучат кръвта им до последната капчица. Тук отново се задействат евристичните нагласи, защото е добре потулена тайна, че християните ненавиждат лихварството и заемите и макар да не си го признават открито, ги свъзват инстинсктивно със злия сатанински еврейски етнос, ето защо на това и на много други места в Протоколитецелевите групи, четейки ги, скръцват със зъби и стискайки песници, разпалзват омразата си, за която са събирали въглища под формата на стереотипи и пушек под формата на предразсъдъци с години наред, формирайки недоброжелателните си представи и нагласи спрямо юдеите в неспирния процес на филогенеза, групиране, делене и набелязване на общите врагове. Отвличането на вниманието на гоите е от ключово значение, то става чрез разнообразни такси и подбуждане към всякакъв вид ненужни никому икономии. Мотото на масоните се припокрива с това на Ционските мъдреци, а именно От хаоса реди те го следват чрез силата на златото, заемите и налагащите социален дарвинизъм неравенства. Предвижда се, гоите да бъдат лишени от двата най-приети опията, които човечеството познава- религията и алкохола и да се кланят единствено на супервладетеля, който да е еманация на божественото и Бог да оперира само през неговите ръце, избраник, който не се нуждае от помощници и други специални наставления и лостове. Естествено, че мозъчният резервоар на този бленуван владетел ще бъде прегледан от мъдреците внимателно преди да бъде пуснат по конвейера и да влезе в действие, контактувайки свободно с подвластните нему обикновени гои по пазарите. Свободно не е правилната дума, защото всяка негова стъпка ще бъде съпровождана от тайна полиция, която ще бъде наоколо, но отвъд рамките на видимостта, за да се създава илюзията за близостта между владетеля и народа и неговата смелост, намираща израз в това да се реши без охрана, да се среща с минувачи, оставяйки незабравим спомен в клетите им съзнания, представяйки го като храбър и отдаден на работата си лидер, готов да се принизи до обикновените хора, правещи го необикновен със своята обич, така че те да няма за какво да му се сърдят.
Тайните протоколи на мъдреците от Ционса 24 на брой. Първият скицира цялостната доктрина, подбирайки правилните лъжи и нужните сили за прикриването им. Вторият описва бъдещата икономическа конспирация, пораждаща войни и дезорганизация от скелето на които да се издигне международно правителство. Третият представя методите за завоевание. Четвъртият- кончината на религията и издигането на материализма в религия. Петият разглежда деспотизмът и междуличностните отношения в едно бъдещо „модерно и прогресивно” общество. Шестият се спира на купуването и търгуването със земя като спекулативна забава, от която могат да се извлекат множество плюсове. Седмият търси как може да бъде постигната световна война, съпътствана с продължаващи вечно несъгласия и противопоставяния. Осмият се занимава с промеждутъчното правителство. Деветият е сред ключовите, защото разнищва всеобщата пропаганда, осъществима чрез образователната система, масонството, правото, медиите. Десетият зачерква конституцията и издига автокрация, обръщайки внимание на сектори като политика и псевдоценности като мажоритарността, либерализма и семейството. Единадесетият описва как тази еднолична власт ще достигне размерите на универсалност освен над евреите, също така и над гоите, отново се упоменава франкмасонството. Дванадесетият е изцяло посветен на пресата, печатането и контрола върху тях.Тринадесетият се занимава с насочването на мисълта на подвластните от належащите проблеми, които са от ключово значение, към второстепенните и некасаещите ги, което ще стане с помощта на либералистичната доктрина и свободата на словото. Четиринадесетият разглежда тоталното премахване на религията като прелюдия към издигането на еврейския бог на материализма. Петнадесетият представя изгодите от масонството при използването му, целящо подтискането на враговете, изкушаващо ги и привличащо по-амбициозните от тях към своите структури. Шестнадесетият е от по-важните, тъй като засяга пряко образованието и частичното негово израждане в изцяло пропаганден инструмент. Седемнадесетият маркира ситуацията с духовенството и юристите. Осемнадесетият е доста регенеративен, зловещ и мистериозен понеже описва организацията на хаоса и новото начало, излизащо от него. Деведнадесетият отговаря за спойката и взаимното разбиране между владетел и подвластници. Двадесетият е на икономическа тематика и разглежда изграждането на финансовата система. Двадесети и първият представя заемите и кредитите в целия им блясък като средство за спекула. Двадесети и вторият обръща внимание на налагането и подчинението. Последният е отреден на ролята на еврейския владетел. Всички те заедно съставляват най-контроверзния и катастрофален пропаганден инструмент на 20-ти век.
2.2 Анализ на модела на софизмите в книгите на Ян Ван Хелсинг за Тайните общества и всички подобни четива, които развиват конспиративни хипотези, изграждащи Псевдотеория на конспирацията
Ако има автор, чието име се е превърнало в нарицателно на Теорията на конспирацията, включваща тайните общества и проекта за Нов Световен Ред, то това несъмнено е Ян Ван Хелсинг. Трудно би се определил като звезда, понеже тематиката, на която пише е „свръхсекретна”, т.е. предполага разпространение единствено от уста на уста, имейл на имейл или друг интимен вид компютърно опосредствана комуникация, дори в днешните времена на пълна масова дигитализация. Но съм сигурен, че няма човек, който да е запален на тема тайни общества, мистерии и световна конспирация, който все още да не се е запознал с творчеството на Хелсинг. Имиджът му на забраняван в Германия и Швейцария автор и стилът на чиито писания граничи точно на чертата с антисемитизма, го правят още по-интересен за моето изследване, в което имам намерение да поставя под лупа софизмите му, целящи да убеждават и влияят на хората с евристични нагласи, сформирани в процеса на филогенеза, които изповядват християнски ценности, каращи ги съзнателно или не да сатанизират еврейския етнос и да оправдават всички собствени несполуки със социалния дарвинизъм и капитализма, които според тях са именно юдейски рожби. Факт е, че няма читател, а и писател на конспиративна тематика, който да е пропуснал, да се запознае с Ван Хелсинг, преди сам да започне да дълбае в бездънния свят на задкулисните афери. Най-нашумялата му книга Властта на тайните общества през ХХ векзапочва по доста нестандартен начин, подобен на началото на книгата Махалото на Фуко , през 1993г Ян получава телефонно обаждане от личност, която настоява да остане анонимна, уверявайки го, че е написала изключителна книга и в последствие му праща по пощата в колет без подател дискета с черновата й, придружена от паричен превод. Веднага щом разпечатва текста и се зачита главоломно, бъдещият автор остава потресен от машинациите на определени кръгове в нашето прекрасно общество, за да напише по-късно: Естествено,не ми беше възможно да проверя всички взаимовръзки, описани в книгата, но дори и само част от тях да се верни, вече знам защо на планетата ни има толкова мизерия, защо повечето хора са безкрайно бедни, защо всичкото богатство и власт на Земята се намират в ръцете на малцина безскрупулни личности.В този ред на мисли, и аз няма да се занимавам с взаимовръзките и източниците на някои от шокиращите разкрития, а само с методите за убеждаване и влияние, които ван Хелсинг прилага покрай софизмите си. Първият от тях е именно известната пословица Двама се карат- трети печели, целяща да насочи целевите групи към скрития им общ външен враг и да ги разсее от вътрешните взаимни разногласия. Нещо като диалектиката на Хегел, която го прави световноизвестен и от която сякаш само той печели, докато читателите му се опитват да разберат, какво изобщо е искал да каже, губейки цели години в главоблъсканици и дори някои професори по философия като Исая Берлин си признават, че не схващат част от „по-тъмните страници” и неуместността на прилаганата навсякъде реципрочност у творчестовото на този мистериозен философ, за когото понятията, с които борави, нямат нищо общо с вулгарното значение, което ние им придаваме в ежедневието си, например: „свобода”, „дух”, „издигане” и „история”, „право”
[ii]
. В процеса на убеждаване и влияние, извършван от Хелсинг, този трети играч са световните банки, отпускащи заеми и на двете воюващи страни, НАТО и ООН, потушаващи войните и безредиците, подтикващи целите народи да се ориентират към нов живот под тяхната опека. Общият враг, печелещият трети играч, се намира зад кулисите и самият той пропагандира своите намеси в реалността като либерални, ето защо задачата на ван Хелсинг е да го сатанизира и да го осъди в макиавелизъм. Мъжете в сянка, членуващи в тайни общества и идващи от богати еврейски фамилии, финансират и застават на страната едновременно както на левите, така и на десните идеи. Но авторът знае, че само истината те прави свободен и стремейки се към нея, той сочи с пръст лъжците егоисти, живеещи, оплетени в тайни и мистерии. Въпреки това, писателят не определя всички тайни общества като зли, напротив даже се възхищава на Свободните зидари, борещи се за справедливост и човешки права, напук на Инквизицията. Обаче, това, което всички членове на тайни общества имат, са знания, независимо от какво естество, дали окултни, религиозни, или друг вид херменевтики. А както клишето диктува- знанието е сила, а всяка сила може да бъде използвана свободно за добро или за лошо. От това се опасява и Ян „използване на невидими връзки” между елитите, целящи предизвикване на глобални промени, угаждащи само на техния личен вкус. Отново чрез софизми Хелсинг успява да спечели агностиците на своя страна, които се предполага поне от философска гледна точка, че са противници на членуващите в тайни общества избраници- Едва ли някой автор би могъл да разтълкува напълно заплетената картина на тази планета; в книгата ми ще се опитам да ви покажа от какво се вълнуват субектите с власт и пари.Но освен периферните стремежи към убеждаване и част от оправданията, съпътстващи неяснотата около източниците на информация, убеждаващата комуникация на Хелсинг може да бъде съвсем пряма и агресивана и да съветва в пряк текст читателя какво да прави, процедирайки с нея- И моля не се обезкуражавайте, в случай, че не успеете веднага да вникнете в цялото количество информация. Дори ако имате трудности с разбирането на някои места, или се почувствате объркани в мрежата от взаимовръзки- моля не прескачайте абзаци, защото всичко образува една цялостна картина. Намерете време да прочетете тези места втори път.Книгата му е само предястие, откриващо върха на айсберга, включващ 75 различни масонства, 52 ритуала, 34 ордена, от които 26 мъжки и 1400 ритуални степени
, но той запалва в преамбюла й Прометеeвия пламък на знанието, който читателят е длъжен да крепи, потапяйки се във все по-съмнителни дебри, без да се спира и да обръща внимание на взаимовръзките и неправдоподобните източници на информация, както и явните съпътстващи я парадокси, например как Свободните зидари, обръщат доктрината си на 180 градуса изведнъж и от добри занаятчии и профсъюзници стават злите врагове на двете масово изповядвани религии и как част от кръстоносците стават антихристи вкупом, а да продължава по-надълбоко смело, решен да не разочарова първия си учител, дал му тласък и кураж да върви към истината, независимо пред колко съмнения и допълнителни колебания ще бъде изправен по пътя към нея. Тамплиерите според Ян са щели да имат много безинтересна история, ако не са се били натъкнали на откъслеци от документи на еврейските шпиони, преведени от „високообразования” Етиен Хардинг, според които Исус нарича бог Яхве Сатана и т.е. има сериозна фалшификация на оригиналното учение на Христос, което се оказва противоположност на Стария завет, където Яхве е Бог баща. Ваш баща е дяволът!Йоан 8:44. По-нататък философи от ранга на Лок и Бейкън са изредени като застъпници на масонското учение. Споменава се и издигането на заможната фамилия Ротшилд, което станало в следствие на нелегална продажба на злато, предназначено за банков резерв и че Саломон Ротшилд също е масон. Лансира се и версията, че именно Ротшилд е отговорен за крайната преработка на Протоколите на мъдрицте от Цион, държани в тайна до 1901г, преди да попаднат в ръцете на руския професор Нилус, твърди се, че са фигурирали столетия преди това, но са останали скрити в пълна тайна, което според мен няма как да е станало, освен ако не са попаднали в ръцете на Морис Жоли, Гьодше и Дюма поотделно десетилетия преди да попаднат в тези на професора и на Ротшилд и да бъдат разпространени и тримата писатели да са плагиатствали от тях, като всеки е заимствал какъвто аспект му се харесва от документите в своето творчество, което е фантасмагорично, защото според здравия разум Протоколитеса плагиатството, а не обратното. Тази абсурдна хипотеза- Ротшилд да е редактор на Протоколите, Хелсинг подкрепя, като се осланя единствено на базата на авторитета на Дорси и Уилям Тай Кар и данните, представени от тях в книгата Пионки в играта. Авторът представя 12 от 24-те протокола в изключително сбит вариант като предварително се извинява, че превода от английски вероятно се различава от оригиналния текст, но за сметка на това всичко написано е вярно и под всеки ключов протокол добавя бележка към настоящата ситуация в света, която работи на базата на самореализиращото се пророчество, т.е. Ето, вижте планът им е влязъл в действие! Следва друга бележка от автора, понеже положението в някои от главите на читателите се е нажежило и сигурно наум вече го обвиняват в отявлен антисемитизъм, тъй като самият Хитлер се уповава на същите документи, придавайки праведност на мракобесните си заповеди и планове за Холокоста. Не е важно кой прилага Протоколите, а какъв е принципът, заложен в тях и че използваните хора позволяват това да се случи!- пише с личащо си вълнение Хелсинг. Първостепенното в случая е, че писателят е убеден в истинността на документите и не е открил тяхната фалшификация, напротив, те му служат за защита от възникващи в последствие обвинения в антисемитизъм, тъй като щрихират злите мисли на еврейския елит, който на моменти се изявява като върл противник на своите по-низши и простосмъртни бозайници братя в прехвалените от Хелсинг Протоколи, които освен в центъра на моята дипломна работа са в центъра и на неговата книга, както и в средата на вярванията на всеки фен на конспирациите, защото каквото и тайно общество да дърпа конците от някое сенчесто място, то то непременно ще се нуждае от финансова помощ, а според Протоколитевсичкото злато на Земята (ще) принадлежи на евреите, следователно те (ще) имат наземната сила и възможности да диктуват всяка операция на жадните за мощ визионерски представители на тайните общества. Възможно е и на този етап от книгата, някои читатели все още да се съмняват в истинността на Протоколите, която според Ван Хелсинг е 100% , но ако я поставят под въпрос, то писателят им е подготвил фрагменти от Талмуда, готов да бие евреите със собствените им камъни по собствените им глави, отдръпвайки се тактично от стигмата расист. Тексът по-долу ще ви разстрои, както разстрои и мен самия- пише Ян, задействайки емоционалните нагласи на целевата аудитория. Следва бомбардировка от пряк антисемитизъм и осланяне на авторитетите на Талмуда и личности като Мартин Лутър, Бенджамин Франклин и Дж. Вашингтон, изказвали се далеч по-остро срещу евреите, отколкото анатемосвания Адолф Хитлер. После Хелсинг цитира самооценката на юдеите, така че да подразни читателя с активирани емоционални нагласи- само евреите са хора, останалите са гои и евреите винаги трябва да ги заблуждават; сношаването с неевреи е като сношаване с животни; на евреина му е разрешено да се възползва от грешката на неевреин; Ние сме избраният народ и др. Разбира се, авторът отново тактично се извинява като уточнява, че не става въпрос за обикновените евреи, които са добри или поне простодушни също като обикновените християни и мюсюлмани, а за шепа хора, която дори не заслужава да се нарече еврейска, тъй като юдеите са културни и благоразумни хора, според Ян и която шайка крои макиавелистки планове за собствено облагодетелстване и разоряване на цялата планета, на тази същата хунта се приписва всеобщото обезверяване на жителите на Земята и дори отприщването на вируса СПИН, тези избрани злодеи ще оглавят задсценично световното правителство ООН. Представен е и откъс от синонимен документ на Протоколитена мъдреците от Цион, а именно Новият завет на Сатаната, където мъдреците са заместени от илюминатите и кратка история на илюминатите и информация около баварския им баща Вайсхаупт, ударил едно рамо на Карл Маркс и спомогнал за световното популяризиране на трудовете му. Решен да стесни до минимум обсега на своята жлъч, Хелсинг признава следното в една от допълнителните си бележки: 90 процента от организираните масони днес нямат и най-малка представа какво кроят техните върховни водачи...Така специалистът си изгражда нов имидж не само на толерантен към представителите на еврейския етнос, в неговото масово измерение, но и на личност, уважаваща стремежа към мистериозното, трансцендентното и окултизма у огромна част от членуващите в тайни общества, които също са нищо неподозиращи, заблудени козленца в безспирните задкулисни игри на няколкото главни вълкодавни садисти. После следват един след друг планът за Нов Световен Ред, обхващащ инсценирането на три световни войни; разкритието на истинската същност на Ку-клукс-клан, както и неподозирани допреди данни за финансирането на Болшевишката революция и нейните изцяло юдейски корени и шокиращото твърдение, че Ленин предвожда най-вече евреи в редиците си, които по статистика, представена от Таймсв броя, излязъл на 29.03.1919г са цели 75% от антуража на харизматичния лидер. Тук авторът разчита на авторитета на медията, тъй като е малко вероятно читателите да се нагърбят със задачата да търсят конкретния брой за справка и се доверяват на информацията сляпо. Всичките тези твърдения биха рухнали без солидната подкрепа на Протоколите на мъдреците от Цион, които Ян Ван Хелсинг защищава отново и отново в книгата си- Невежите вероятно ще продължат да отричат достоверността на Протоколите на Сионските мъдреци, но едвали бихме могли да си обясним присъствието на Ротшилд агентите със случайността.Представени са още общества като Череп и кости, Комитета на 300 и Туле, членовете на последното от тях вярват в това, че планетата ни е куха. Отразена е и сърцераздирателна история за това как 20-годишният Хитлер, известен поклоник на наркотиците и мистицизма попада на Протоколите, които веднъж завинаги подсилват ненавистта му към евреите до максимален предел и го вкарват в кръг от безспирни самореализиращи се пророчества и също се пише относно версията, според която той не умира, самоубивайки се на 30.04.1945г , а излита със самолета си, използвайки разработките на обществото Врил, което притежава лукса на летящите чинии, за тези и други данни относно неконвенционалната авиация Ян се позовава на книгата на нашия сънародник Владимир Терзийски, чиито материали шокират и до днес любителите на НЛО технологии. Реторичните въпроси, с които Ван Хелсинг гарнира разкритията си, изграждат образа му на просветител и бунтовник срещу системата- Защо в учебниците не пише подобни неща? И специално в Германия, където уж цари свобода на печата и се почита истината?Авторът стига до безпрекословното унифициране на целите, гонени от Илюминатите, с тези на мъдреците от Цион, дотам че освен да съвпадат, едните да не могат, да съществуват пълноценно без другите. В книгата са отразени всички класически конспиративни и топ секретни сюжети дори случая Розуел, при който оцелява един извънземен пасажер, а колегата му бива аутопсиран в името на светата наука. И всички тези разкази са сортирани под девиза, че понякога реалността е по-странна от фикцията. Отразява се и мисията, възложена на масовата култура(кино,музика) от тайните общества да влияе и манипулира целевите групи по пряк и косвен път, като са изброени няколко любопитни примера. Има и глава, отделена за био-психологическите войни на бъдещето, „ефекта Тесла”, климатични войни и психотронни оръжия. Оповестен е и план за колонизиране на друга планета, например Марс. Ван Хелсинг задава провокативния въпрос, дали всъщност през цялото време не е било възможно Червената планета да бъде колонизирана, напук на това, което бива оповестявано години наред от НАСА и от най-различните научно-популярни писания. Но ако допуснем, че под някаква форма животът на Марс е възможен- да речем под скалните куполи или с филтриран въздух, мислите ли, че това просто ей така щеше да се каже на хората?- подхвърля, предизвикващия евристичните нагласи на читателите си Хелсинг. Не се пропуска и прословутото лице на Марс и хипотезата, че именно горещата планета е нашата прародина, понеже индианците са с червена кожа и са една от застрашените, но все още останали силни раси на земята. Версията за метрополиси на Марс също звучи абсурдно, но в контекста на конспиративните хипотези не е, защото кукловодите имат интереса тя да е покривана с години и да бъде считана за недомислие, а не за реално допустима. Споменават се още скрити енергии като оргоневата и други по-враждебни, използващи се главно с войнствена насоченост, които са описани като желаната дрънкулка в грабливите ръце на световното правителство. Авторът анализира в бележка към настоящата ситуация плана за Нов Сетовен Ред, прилагайки собственатаситрактовка към него чрез англо-американски план за Четвърти райх. Според Ян, инсценираният целенасочено бежански поток е част от грандиозния кроеж на елита за изграждането на Нов Световен Ред, започващ с подбуждане на омраза към чужденците и наплив на десни партии, чиито екстремни цели да действат също като при Третия райх. Авторът хитро слага пръст в раната на немските целеви групи, за да ги настрои против плана за Нов Световен Ред, защото техния национален комплекс, който Хитлер им нанася е толкова силен, че травмата върху достойнството им като нация никога няма да бъде изцелена и те са готови на всичко само и само да няма нови условия за повтаряне на миналото. До този момент на книгата, ако е имало още немски читатели, упражняващи своя скептицизъм относно тайните общества и Протоколите на мъдреците от Цион, то опасността за Четвърти Райх и последствията от него сякаш карат и тях да поумуват по-дълбоко, дали всъщност конспирацията не е факт, щом като се урежда такъв подробен план от държавата им под формата на скрита доктрина. Следват наблюдения и анализи на решенията на световноизвестни политици, които се припокриват с посоката на действие, възложена в Протоколитеи по този начин се наблюдава влиянието на самореализиращото се пророчество върху писателя и ефектите от него се придават върху целевата аудитория. Спрегнати са още имената на известни хора, включително и американски президенти, които са членове на тайни общества, с целта авторитета им да окаже влияние върху представите на читателите и всеки път щом те ги виждат по медиите да се сещат за слуха. В последствие са изредени имената на останалите по-безизвестни членове, така че да се създаде ефект за документалност и истинност у целевата аудитория. После са изложени още апокалиптични сценарии за бъдещето, търсещи ефекта за подбуждане на страх у аудиторията, например баркод върху тялото на всеки от нас и уреди за следене на всеки един във всеки момент. В заключението си Хелсинг отново споменава за пореден път Протоколите на Ционските мъдреции Новият завет на сатанатаи как всички съвременни световни машинации се коренят от програмата заложена в тях. Логиката е следната- без пари няма оръжие, а без оръжие няма война, т.е. парите могат да бъдат ползвани за зли цели и който ги притежава всичките лесно би завладял света. За пореден път има Оруелови препратки(Дж. Оруел е и екс-илюминат) и предупреждение, че уж омиротворяващите войни целят по-бързо разпределение и унифициране на световната власт. Илюминатите живеят в свръх-его- съзнание и не принадлежат към нито една религия според автора, който обвинява тях за повечетозлини, които светътпознаваот ескалацията на расовата омраза до нестабилността на валутата. Хелсинг подбужда читателите още веднъж да поразсъждават добросъвестно върху неговите доводи, чийто най-силен лакмус са самореализиращите се пророчества на плана, заложен в Протоколите на мъдреците от Цион. Писателят ни убеждава, че няма страна на света, която да развива военната си индустрия от собствените си спестявания. Въпреки всичките нещастия, причинени нам от кукловодите, Ян Ван Хелсинг ни успокоява с доза оптимизъм и поговорката, че който копае гроб другиму сам пада в него. Ето защо, ще има възмездие и доброто ще възтържествува, стига да съумеем, да се сплотим против сенчестите господа. Съвсем към края има апология на правилото на причинността и следствието, закона на резонанса и силата на аналогията, т.е. как, ако мислиш добри работи и си позитивен такива и ще пожънеш, а ако вършиш обратното рано или късно негативната енергия се стоварва върху твоята глава, т.е. ако си против користните цели на тайните общества и изповядваш християнските ценности по най-благородния възможен начин, то ще бъдеш възнаграден от вселената, а кукловодите ще бъдат жестоко наказани от личните си мисли и цели. С една дума- светът е твоето огледало, ти си това, което мислиш. Черешката на тортата е признанието на автора, че вярва в реинкарнация и позоваването му на авторитета на корифеи като Гьоте и Платон, които според съмнителни източници са вярвали напълно в повторните физически превъплъщения на една и съща душа. Така че, всичко, което вършим ще ни се върне в идния живот като бумеранг и не бива да правим на другите това, което не желаем да бъде сторено на нас. Илюминатите са поредното кармично плашило, което ще изпробва нашата отговорност към честността и живота, както и свободната ни воля. А в обръщението си към читателя, което е ситуирано под заключението, Хелсинг е откровен до болка и признава, че е напълно възможно при събирането на такова количество информация да има неточности и тук-таме неверни твърдения, но пък те не биха били в състояние да подтикнат читателя да отхвърли цялото четиво само заради няколко дребни детайла. За да се добере до данните, виртуозът признава, че е обиколил 20 страни и е отделил 4 години на конкретния проект.
Хелсинг има и други книги зад гърба си, например поредицата Не пипай тази книга, която така и не пипнах, но открих, хвърляйки един поглед, че методите за убеждаващо въздействие и изложените „факти” се припокриват до голяма степен с тези във визитната му картичка, а именно анализираната от мен подробно Властта на тайните общества през 20-ти век.
2.3 Анализ на съдържанието на вдъхновилия създаването на ПротоколитеДиалог в ада между Макиавели и Монтескьо от М. Жоли, извеждане на връзките и допирните точки между двете творби
Тайните протоколи на мъдреците от Ционне биха били факт без техния своеобразен скелет в лицето на творбата на Морис Жоли- Диалог в ада между Макиавели и Монтескьо, ето защо моята дипломна работа няма да е уважителна, ако не се спра върху това вихрено интервю, разиграло се в дебрите на ада между двама от най-значимите държавни мислители, които човечеството познава. Памфлетът на Жоли се състои от четири части, включващи общо 25 диалога. Първите 7 съставляват увертюрата и ни запознават освен с атмосферата, също така и с характерите и доктрините на двамата философи, които са коренно противоположни, може би, за това нито един от тези диалози няма заглавие, тъй като дават общата картина на беседата, в тях Макиавели сверява часовника си с този на Монтескьо, който го убеждава, че откакто последно е бродил по Земята,времената коренно са се променили и вече през 17-ти век в по-голямата част от Европа деспотизмът е чужденец и в световен мащаб може да се срещне само в страните от Ориента, чиито народи живеят в приказна летаргия. Монтескьо вярва повече в системата, а не в качествата и морала на управляващите, чиито девиации са плод на лошата система. А Макиавели продължава да твърди упорито, че в политиката до доброто може да се достигне и чрез лошото, т.е. ако един владетел е открито неетичен и безкомрпомисен в начина си на управление, той би пожънал много по-големи властови успехи и в човешката история има десетки примери за подобни деспоти като: Лъв Х, Филип Втори, Барбароса, Наполеон. Монтескьо пък веднага посочва, че нечестността на горните етажи би довела до вълнения на долните и няколко мига анархия са в състояние да съсипят реколтата, пожъната с години деспотизъм, ето защо аристокрацията никога не бива да се радва на повече приоритети от другите демократични елементи, които да са пропорционално разделени спрямо политическите капацитети на онези, които ще ги упражняват, инак суверенът, увлякъл се в демагогия, би предизвикал анархия, анархията би довела до деспотизъм, а деспотизмът би резултирал в барбаризъм. Четвъртият диалог е от ключово значение, защото в него за първи и единствен път в цялата творба биват упоменати директно евреите, на други места също се намеква за техния етнос, но никъде така явно и неприкосновено, както на това място. Макиавели казва: От финалното разгръщане на тези идеи и от шока на революциите са произлезли студенокръвни и неподвластни на заблуждения общества, утвърдили се като напълно безразлични към политика и религия, общества, лишени от друг вид стимули освен от материалните, търсещи единствено личния интерес, издигнали в култ златото; общества, чиито сметкаджйиски клиентели могат да си съперничат само с еврейските, от които те са взели модела. Евреите в случая отново не могат да се нарекат главни действащи лица, а по-скоро служещи за база за сравнение на определен вид нагласи, битуващи в дадени общества, но все пак антисемитизмът и стереотипизирането лъхат съвсем осезаемо от тези думи и макар по-нататък да не се срещат язвителни критики срещу евреите, то материалистичните апотеози в сходни тонове, продължават да бликат от речта на Макиавели през всички останали диалози. Докато Монтескьо е убеден в богоравната и съответно морална роля, която един владетел е длъжен да изпълнява, караща го да запазва свободата, където тя вече е факт и да я възстановява, където е изчезнала и да я укрепва, там, където е напът да изчезне, тъй като това му поверява Бог, а владетелят е въздигнат с помощта на Бога и Бог управлява през неговите ръце. Според него, суверенът не е нищо друго освен божи пратеник, чиято задача е да представя и пази божественото начало на Земята. А индустрията и революцията са естествени врагове помежду си, защото без социален ред индустрията повяхва и виталното движение на модерните народи спира с нея, а свободите в индустрията, зараждат политически такива и с изключение на отцепилите се от останалия свят Китай и Индия, на които ничии западни тенденции и философии не могат да въздействат, то като цяло в Европа народите с най-напреднала индустрия са и най-цялостно свободни. Монтескьо поддържа и тезата, че обществата, които живеят от работа, обмен и кредит са в основата си християнкси, с което се предполага, че Макиавели не би бил съгласен, а и в Протоколитеочевидно битува антитезата, която гласи, че модерното капиталистическо общество е по същество без каквото и да било съмнение еврейско отроче. Втората част започва от диалог № 8 Политиката на Макиавели в действие и свършва до №17- Полицията, като останалите диалози в тази част разискват главно законодателната власт, конституцията, законите, отчасти пресата, правото на вот, институциите, определени видове гилдии и други. Третата партида, започваща от диалог № 18, е в ядрото си изцяло финансова и разисква теми като бюджет и заеми, а четвъртата е запазена за очертаването на характера на владетеля, неговата осанка, както и от какво естество трябва да бъде неговото лично господстване. Според Макиавели в съвременния начин на управление изтезаването на подчинените също играе роля, но то бива осъществено по второстепенен начин, непряко и сетивно, както преди, а с помощта на велурена ръкавица и е убеден, че неговата собствена доктрина- Макиавелизмът, ще бъде способна да се акомодира към всякакъв тип времена и социални промени, без да е нужно, да търпи метаморфози в ядрото си. С помощта на фразеологията хората ще бъдат обърквани чрез повърхностни обещания, които не значат нищо и водят слушателите по безиходни пътища и лабиринти. Макиавели за разлика от Монтескьо иска да направи абсолютната власт не инцидент, а необходимост чрез прости административни регулации. Користните и зли в основата си владетелски решения ще бъдат изговаряни с благоприятна фразеология, подкрепяща ги и придаваща им праведност и възвишеност. Всички администратори, юристи, юрист-консулти, милионери, индустриалисти, капиталисти, икономисти и банкери ще се погрижат за това под опеката на владетеля. Ще са ми нужни 20 години да трансформирам напълно неукротимия Европейски дух, правейки го напълно податлив на тирания, подобен на Азиатския.- заканва се Макиавели пред Монтескьо в 7-ми диалог. Владетелят ще може да прави всичко, което пожелае след като е легислатор, екзекутор(изпълнител), съдия и глава на армията в едно. Осмият диалог въвежда в същината на бъдещите афери на властимащия и стъпките, които Макиавели предлага да бъдат предприети последователно след евентуален осъществен държавен преврат(доверяване на армията да потушава негодуванията, изготвяне на нова конституция и сменяне на лицето върху валутата с това на новия властник, осъществил абсолютна власт без да нанася поражения и пречки върху гражданските права на управляваните от него, за разлика от политическите им такива, чието лишение ще бъде осъществено иносказателно, както е написано и в Принцът). Монтескьо пък се опасява, че ако Макиавели отнеме политическата им свобода днес, то нищо няма да го спре да отнеме личната им утре. Макиавели контрира, че под опеката на неговата доктрина, поданиците ще спрат да се интересуват съвкупно от политика, а ще гонят единствено личните материални интереси, което ще улесни минаването му между капките чрез стратегеми. В макиавелистката утопия управляваните ще си задават следните рeторични въпроси- Какво ме интересува политиката? Какво ме интересува мен свободата? Не са ли всички правителства все същите? Не би ли трябвало едно правителство самостоятелно да се защищава?И забележете тези въпроси няма да бъдат задавани само от неуките и непукистите, а от начетените, буржоата, индустриалците, културните и изобщо висшето общество, признаващи, че те са малцинство, което не умее да се управлява самосиндикално и радващи се, че са предали рула другиму. В беседа № 9 се обсъжда изготвянето на конституцията, което според Макиавели, противно на разбиранията на Монтескьо от 18-ти век,е най-удачно да бъде еднолично, а не плод на обсъждане, камоли то общодостъпно. В противен случай, според автора на Принцът,всяка конституция, изготвена от взаимодействащи си лица би претърпяла провал. Макиавели отново застъпва тезата си посресдством примери от историята: Сесортий, Солон, Ликург, Карл Велики, Фридрих Велики, Петър Първи. Монтескьо критикува опонента си, че плана му-той да запази имената на институциите и плурализма на държавните органи;ще бъде илюзорен, щом като есенцията и функциите на всичките видове власти ще минават само през ръцете и ума на владетеля подобно на действията на Август в Рим, по времето на когото сенатът се превръща просто в инструмент на императора. Макиавели го уверява, че единственият проблем, пред който владетелят ще е принуден да се изправи ще бъдат фракциите и той ще се справи с тях с помощта на военна обсада и обръщане към избирателите за ново гласуване. А тези права ще са заложени предварително в конституцията, за да се използват умело при подобни случаи на въстания. Накратко,конституцията му позволява да бъде крал в демократична република без това да притеснява избирателите му. При въпроса на Монтескьо към Макиавели, дали би позволил предложения за поправки и промени в конституицията си, поставяйки евентуални такива на публична дискусия, Макиавели твърдо отрича, страхувайки се, че подобна покана може да ескалира,довеждайки от евентуален диалог до цяла революция и ежедневни бунтове по улиците. Най-добре ще е конституцията да бъде променяна en bloc наведнъж и без да се вдига много шум, както съветва Макиавели в Принцът. Ден след издаване на конституцията, когато страната още е в шок, в следствие на държавния преврат, ще бъдат издадени поредица от декрети, които ще имат силата на закони и ще служат за потушаване или елиминиране на свободите и правата, чието упражняване би довело до опасни размери на свобода. Макиавели иска едновременно да отнеме позитивните и същински свободи на поданиците си и въпреки това да бъде считан от тях за изключително либерален владетел. С една дума своеобразен хибрид между най-често срещаните животни в политиката- лисицата и лъвa. Единадесетият диалог е от голямо значение за подготвянето на Протоколите и това си личи, понеже там се разнищват също толкова детайлно подходите за дресиране на пресата. Макиавелисткият начин е чрез налагането на високи данъци и атакуване на антагонистката преса цялостно, не конкретно,целенасочено срещу злословещите журналисти, тъй като ако те бъдат атакувани поединично, ефектът ще бъде плачевен и подобно на отрязаните глави на хидра, ще никнат в пъти повече вредители. Той планира да заплаши драскачите от пресата, но не пряко, а по-скоро да им напомни, че можеше изобщо да нямат право да пишат, с което индиректно им казва да не го забравят и да бъдат благодарни, че им е отредил свещеното право на работа и свободно слово, но ако това слово е насочено срещу него и при три последователни предупреждения не се преустанови, то изданията ще бъдат спряни от печат. Най-големият медиен проблем пред бъдещия владетел, според Макиавели, ще бъде чуждестранната преса и опасността екземпляри от нея да проникнат в управляваната от него държава. Ще се предвижда затвор за сдобилите се с чужда преса лица и всички настоящи граждани, които са пребивавали в чужбина и по време на престоя си там са писали против правителството му ще бъдат намерени и наказани. И не само това, гражданите на управляваната страна по никакъв начин не бива да разбират всички отвъдгранични новини цялостно, така че ще се наложи владетелят да подкупи няколкото световни информационни агенции, за да доставят новини, контролирани от правителството. Колкото до остарелия друг вид недотам масово разпространена и непериодична преса(книгите), Макиавели не се притеснява, че в ерата на журнализма кой знае колко много хора ще се морят да четат и пишат цели книги, но все пак той ще предпиреме мерки отново чрез данъци и контрол върху издателите и печатарите. Той още възнамерява да сложи печат, който да заклейми всички книги с потенциален характер на памфлети, особено тези, чийто обем е по-малък от определен брой страници. Тоест, вместо да ги цензурира пряко, той ще кара памфлетистите да пишат творби над 300 страници, за да избегнат печат, високите данъци и клеймото и така евентуалните памфлети биха изгубили ударната си сила и биха били в по-разводнена форма, превръщайки се неусетно в обекти на автоцензура, така че да не съумеят, да впечатлят целевата аудитория овреме, а и да не бъдат издадени в такъв широк тираж, тъй като печатарите и издателствата, ще са изцяло под контрола на правителството. Монтескьо критикува събеседника си, че така той не само ще унищожи свободите, а и индустрията, но в следващия диалог Макиавели продължава да го убеждава в своята гледна точка.Той опровергава опонента си, показвайки му, че ще може да се печели от пресата като индустрия и че ще намали антагонистката сила на пресата, чрез специални политически издания и публичното мнение ще бъде спечелено от него чрез разслояване и разводняване на периодичните издания, така че информацията да прелива и да направи невъзможни окончателните преценки на средностатистическия читател относно управлението на правителството. Това ще доведе до Вишнувизацията на пресата, която с нейните стотици ръце ще ръководи нюансите на различните мнения из цялата страна и всички, които си мислят, че изказват собствени гледни точки и изповядват различни вярвания, всъщност ще припкат след флейтата на владетеля като уеднаквени плъхове, изпълзяли просто от различни канали. Тук отново се вижда прякото плагиатство, извършено от съставителя на Протоколите на мъдреците от Цион, където пресата е представена като оръжие, срещу противниците, но и срещу себе си по абсолютно същия фигуративен начин, с почти едни и същи думи, както в дванадесети диалог. Ще има още независими вестници, но те ще спадат към така наречената фалшива опозиция и в техния глас няма да има кой да се вслушва поради силата на зависимата им внушителна конкуренция. Макиавели дори си представя как влияе върху чуждестранната преса, подкупвайки и нея, но запазвайки нейните опозиционни оттенъци в някои аспекти, за да не изглежда прекомерно съмнително. Ако има 10 опозиционни вестника, владетелят ще разполага с 20 негови, при 20 съответно с 40, при 40 с 80. А колкото до истинските врагове на управлението за тези щастливци се предвижда съд без процес и присъда. Макиавели говори още за създаването на тайни общества, които ще служат като допълнение към полицията му, за която ще говори по-късно. Монтескьо критикува събеседника си, че подбужда у магистратите духа на конкуренцията и налагането им в съдебната власт, при положение, че всяка година 20-30 или дори 40 съдии ще бъдат елиминирани, принудени да се оттеглят в пенсия. Но Макиавели отново не показва особено притеснение. В следващия диалог той уверява другаря си, че не възнамерява да въвежда нови институции, или да реорганизира изоснови старите и ще реализира плановете си с помощта на изпитания инструментариум и той предвижда да концентрира агресията си не толкова много в изпълнителната, колкото в законодателната власт, превръщайки я в безпощаден извор на всеобщо подчинение. Планът на Макиавели, колкото и неприемливо и невероятно това да звучи на Монтескьо, е да се установи своеобразна скрита монархия с помощта на демократичните методи, начело с всеобщото право на вот, което право на вот няма да бъде просто така проформа, оставено на самотека. Макиавели е решил да съсредоточи гласоподавателските сили в малките населени места като градчета и селца и да направи всичко възможно, да държи избирателите извън метрополисите и центровете на градовете, където е възможно да се сблъскат с опозиционния дух и пропаганда. Колкото до купуването на гласове, то ще бъде извършено по заобиколен път посредством обещания за административни концесии на микро и макрониво. Както пресата се използва срещу пресата, така и трибуната от гласоподаватели се използва срещу себе си като едни нейни представители повлияват на други такива. Ще се разчита на обучени оратори и заветната цел ще е 19 от 20 представители на камарата да бъдат мъже на владетеля(мъже в политическия смисъл на думата). Макиавели не желае още младите хора, привършващи едва сега с образованието си, да се заемат веднага с политика. И ако управникът иска да влезе в сърцата на текущата генерация, то би било хубаво да разпореди в училище вече да се изучава историята на управлението му още преди да е приключило и да се създаде среда за несекващата апология на неговата милост. По отношение на духовенството, чиито авторитет и мисия пресата никога не е зачитала, Макиавели смята да предизвика схизма. Но освен отслабването на вярата на хората и допълнителното им объркване, авторът на Владетелятще обърне солидна доза от вниманието си върху полицията, нейното разрастване, тайната й версия и обвързването на шпионажа с нея. Тайната полиция ще придружава суверена в обществените му изяви, без обаче публиката да разбира, че тя бди над него, така че да остава с илюзията, че управникът е смел, доверява се на всички поданици, като едвали не има лични симпатии към тях и върви сам по улиците рамо до рамо с тях, без страх и защитници, като най-обикновен гражданин. Ухото и окото на полицията се предвижда да съпътстват всяка обществена сбирщина от най-високия до най-ниския социален слой, ще има купища платени информатори, които ще са в постоянен контакт с полицията, но повечето полицейски афери ще се извършват тайно от обществото. А колкото до съдебните процеси, залавянето и затварянето, то между убиеца, крадеца, журналиста и конспиратора срещу правителството няма да има особена разлика в процедирането, протичането и последствията от тях. Монтескьо, убеден в ефикасността на бъдещата вътрешна политика на Макиавели, отвежда разговора в посока финанси и външна политика. Според Монтескьо, абсолютната власт може да съществува само тогава, когато управникът е и лидер на войската, а Макиавели е съгласен напълно. Финансовата ситуация, която Макиавели чертае в следващия диалог може да бъде обобщена с фразата- богатите стават по-богати, а бедните по-бедни.Монтескьо смята, че разходите не могат да бъдат направени без намесата на легислатурата, което никак не се харесва на автократично настроения Макиавели. Авторът на Принцъте убеден, че след държавния преврат следва и финансов и владетелят сам е длъжен да постанови бюджета и по диктаторски начин ще издейства предназначените суми за отпускани кредити. Двата бюджета на приходи и разходи ще бъдат включени в един общ закон. Година след смяната на финансовата система ще бъде забранено допълнителното отпускане на кредити. Монтескьо предупреждава Макиавели, че финансовите иновации биха алармирали силно цялото общество, а Макиавели го успокоява, че те ще бъдат извършвани много фино, а и социумът все още ще бъде в ступор от политическите такива. Данъкоплатците няма да завиждат на лукса и богатството на владетеля, а напротив ще ги толерират и желаят за себе си, идеализирайки управника, който ги притежава, обаче те няма да смогнат, да преглътнат само едно нещо-растежа на благосъстоянието на техните съмишленици. В 20-ти диалог отново може да бъде открито плагиатството и вдъхновението на Протоколите на мъдреците от Цион, а именно как правителството трябва да изплаща суми, пропорционални на депозирания капитал и ако заема, който дължи е с лихва 5%, то то трябва да изплати след 20 години сума, равна на заетия капитал, след 40 сума, равна на удвоения зает капитал, а след 60 на утроен актив. В Протоколитесъщият пример и данни са изложени, за да скицират могъществото на световните банки. Макиавели смята да даде шанс още на продуктите, предназначени за амортизация тази година да фигурират като доходи или разноски за следващата в зависимост от ситуацията. След като обяви хипотетичната амортизация, Макиавели ще обещае на избирателите, че държавните приходи ще продължават да растат и ще е напълно възможно в държавния бюджет след пет години да бъде осъществен баланс, благодарение на излишъка от приходи, получени вследствие на данъци и такси. Монтескьо предупреждава събеседника си, че има опасност амортизацията, която би предприел, щом стане владетел, да бъде критикувана остро от неофициалната преса, която открито да я осъди. Макиавели е убеден, че често в сферата на финансите стереотипизираните фрази, клишетата и празните, лишени от изпитване обещания са с по-голяма тежест в умовете на управляваните, отколкото фактологично издържаната критика, отправяна мудно към финансовата политика на правителството от единици невпечатляващи никого финансови журналисти. И ако прогнозите за бюджетния дефицит се окажат надминати, готовото оправдание на владетеля е, че въпреки несполучливата прогноза, дефицитът все пак е необходимо да се отчете, че е значително по-малък от миналата година, а следващата балансът ще бъде възстановен и така ad infinitum. Колкото до облагаемите данъци, в случаите,когато срещу тях има негодувания и начинът по който са се фиксирали в системата създава неудобства средданъкоплатците, те ще бъдат преустановении конверсирани под друго име, за да се избегнат болните места на гражданите. Държавата ще консолидира финансовите дългове на градовете, на банкерите, хазната, плаващите дългове, защото те нямат определени размери на облагане и имат по-малко или повече приблизителна стойност спрямо датите. И така няма да има и пени, което да не е свързано по някакъв начин със съществуването на владетеля. Управляващият ще упражнява пълен контрол върху стоковата борса. Едва в двадесет и втория диалог Монтескьо започва да се съгласява с първоначалната теза на Макиавели, че от лошото може да излезе добро, стига, разбира се, да имаш пари и че методите на управление, препоръчвани от събеседника му, наистина, биха били либерални, когато тази дума изгуби своето значение в процеса на тревиалната й прекомерна употреба. Като цяло, властването, препоръчвано от Макиавели, ще бъде на бизнеса и спекулацията и юздите, впрегнали повечето от секторите на индустрията ще са значително разхлабени като, например- над пекарите, месарите и театралните предприемачи. Монтескьо съветва Макиавели желанието му за доминация да не бъде манифестирано така открито, както той би искал и да остави лилавото и жезъла, така че да започне, да се нарича защитник на хората подобно на Кромуел и да създава илюзията не за деспот, принц или фанатизиран патриарх, а за любящ баща на едно голямо демократично семейство, изискващ то само да си се оправя и без него, да пробва и да види и осъзнае, че не може и има нужда от татко. Макиавели ще разчита на тайната си армия, която да се изправи срещу опозицията му и политическите фракции при нужда. Авторът на Принцътс радост разгласява, че само рожденият му ден ще бъде национален празник, а не кралски(за разлика от всички останали пиршества), и улиците, площадите и публичните места, ще бъдат кръщавани с имена, значещи нещо за него и белязали даден престижен момент от управлението му. Освен армия от войници, съдии и обикновени работници, мечтаната власт на Макиавели ще е снабдена и с армия от бюрократи. За да ги спечели на своя страна, той ще им предлага изобилие от отличия като медали, ленти, ордени и панделки, засвидетелстващи тяхната лоялност и придаващи им статус и вкус, защото в едно нагледно демократично общество на равнопоставеност, всеки дълбоко в себе си ще копнее за разграничение от масите(в положителните му аспекти). Колкото до противоречията, които могат да възникнат по време на проектираното управление, Макиавели се изказва така: Култът към принца ще бъде като вид религия и като всяка възможна такава ще налага противоречия и мистерии отвъд хоризонтите на човешкия разум.Присъства, естествено, и рефренът, превърнал се в запазена марка на Макиавели, а именно, че е трудно да се добереш до властта, но веднъж с нея здраво в ръце, запазването и е относително лесно и управлението тече гладко и подвластните ти забравят как си се добил до нея. Властвайки, Макиавели ще подтиква поданиците си към хедонизъм, посредством (не)спир(т)ни забави, игри и фестивали, организирани в чест на принца. Удвояването на нуждите и тласъкът към лукса и всичко материално редом с угаждането на сетивата, тепърва ще развалят семейства и ще отдалечават хората от религията. Макиавели ще се ръководи от общия интерес, но и ще го напътства, така той ще потуши политическите страсти у гражданите, както и техните идеи, желания и препоръки към управлението, подхранвайки вместо това личните им амбиции и алчни желания. Ще има подкупи за всеки вид характери. На онези, които не се продават за пари ще бъдат връчвани ордени и почести, за другите, за които ордените и почестите не значат нищо парите ще бъдат изкушение. Тези думи директно се вписват във философията на Протоколите на мъдреците от Циони биват пряко копирани и отразени в тях. Макиавели ще бъде владетел хибрид между Александър Шести и херцогът на Валанс- първият никога не прави това, което казва, а вторият никога не казва това, което прави. Красноречието на владетеля трябва да бъде толкова омайващо, че плановете му ще изглеждат непроницаеми и думите му ще значат противоположното на това, което индикират привидно. Говорейки за мир, ще намеква война, споменавайки за морал, ще клони към варварство и нетърпимост. Управникът още е необходимо да си избере почитана историческа личност, осъществила собствените си стремежи за власт, на която да прилича и чийто модел на поведение да следва. Макиавели изказва сентенцията, че хората отмъщават само щом усетят дребни, злободневни неправди и остават безмълвни по отношение на големите и значими, които е по-логично да предизвикват тяхната съвестна, наложителна и целокупна намеса, но уви такава е човешката природа, за нея е присъщо да забравя важните неща. Ето защо, бунтовете са последният му страх. Относно характеристиките на перфектния владетел, той е необходимо да бъде широкоскроен и с обща култура, не би било зле даже да има някакъв талант. Възможно е още да е лишен от завидни умения, но това да не бие на очи, както и да превърне недостатъците си в предимства и част от греховете в добродетели. Например, сладострастният монарх би спечелил симпатиите и на най-пуритански настроените представители на мъжкия пол, защото дори те в моментите, когато са обладани от демоните си, биха желали да са на негово място, бивайки обградени от купища красиви жени(Тук примитивните мои инстинкти тръбят името Берлускони в ума ми). Управляващият, ако не е по природа, то трябва поне да си придава вид на суеверен и вярващ в бог, съдбата и чудесата, така че да убеди подвластните му, голяма част от които, вярват в подобни неща, че външните фактори са на негова страна и придружават всеки негов успех, по този начин и най-непредвиденото и катастрофално природно явление, ще бъде тълкувано в полза на владетеля. Към края на последния диалог Макиавели стоварва мъдрост след мъдрост върху главата на клетия Монтескьо. Например, че любовта не може да съществува без страх и че правата на избирателите, ако биват снети, значи трябва да бъдат премахнати всички и отведнъж, защото ако част от тях им бъдат оставени, то те ще се възползват, възвръщайки си останалите, подобно на една свободна ръка, помагаща постепенно на своята окована посестримна да се освободи. Така неусетно диалогът между двамата титани приключва също толкова мистериозно, колкото бе започнал и те се губят вечно в торнадото от неудържимо въртящи се сенки. Но влиянието, което творбата на нищо неподозиращия памфлетист Жоли пожънва отвъд този въображаем разговор между двамата велики умове, плод единствено на фантазията на писателя, тепърва ще расте в реалността, докато не стигне пика си, изразяващ се в изготвянето, разпространението и възприемането на Протоколите, намерили после своя отдушник в лицето на пропагандата на Третия Райх, както и във вълната от антисемитизъм в Руската империя преди това. Дали Морис някога си е мечтаел за такъв отзвук?
2.4 Анализ на съдържанието на конкретната глава от Биарицна Джон Ретклиф, носеща заглавието На еврейското гробище в Прага, вдъхновила създателя/лите на Протоколите, както и отчасти нацистката пропаганда и съвсем наскоро последния роман на Умберто Еко, носещ същото заглавие.
Друга творба на изкуството, без която структурата, мисията и предисторията на Протоколите на мъдреците от Ционбиха били немислими е катастрофалният опит на второразредния писател антисемит Гьодше/ Джон Ретклиф да бъде увлекателен и оригинален, намерил израз в романа Биаритц и конкретно в семантично отцепената и самодостатъчна глава В еврейското гробище в Прага, където една реч на някой си главен равин, плод на художествена измислица, ще въплъти еврейските планове за световна доминация, които тепърва ще предстои да бъдат запечатани в Протоколитеи взети насериозно от нацистите и най-сетне да служат за вдъхновение на последната книга на Умберто Еко Пражкото гробище. В началото гробището се описва в детайли, като се поставя ударение върху неговата древност, неугледност, скришност и претрупаност. Но във въздуха витае още и някаква мистериозна жежкост и из ъглите отекват заканите и клетвите на един принуждаван да емигрира, разпръснат из целия свят народ, дал децата си в жертва на Златния телец, но запазил самообладание, знаейки, че именно той е избраник на Бога и Бог ще го възнагради пребогато някой ден, така че всички тези изпитания, мъки и жертви да не биват обезсмисляни. Портиерът, който признава искрено и лично, че вижда по-добре нощем, отколкото денем, има кървави очи и му се налага по спешност да отвори гробището след залез слънце, поради молба на главния Равин, който желае да сформира кратка молитва заедно със своя своеобразен и още неконструиран Волтрон преди да си замине рано сутринта. Пазителят на гробището експерт, хвалещ се със своя 10-годишен стаж и ненадминат професионализъм дори не подозира, че събитието, което е напът да се състои на работното му място, се провежда веднъж на столетие, но уви Равинът го предупреждава, че когато камбаната бие, той трябва да се покрие в къщичката си, залоствайки всички врати и прозорци и да си остане там до сутринта като мъртвец, нито виждащ, нито чуващ- речено-сторено и лесно изпълнимо, като се има предвид, че се намира в гробище. Следва кратко описание на някои от пристигащите за събитието специални гости и кратки диалози от сорта на- Радвам се, че дойдохте. После се споменават Кабала и тайните шрифтове, които предзнаменават свещения събор. Става ясно, още, че последното съвещание на представителите на еврейския елит се е състояло през далечната 1760г и възоснова на него са последвали кардинални промени в юдейския свят и начин на живот, включително и разрушаването на Йерусалим около 1787г. Точната година на събора не е избрана на случаен принцип, а отговаря на кабалистичния велик Синдерион. После следва поименно представяне на тринадесетимата, съставящи Волтрона, отговорници, предрешени ритуално и идващи от различни части на света, за да докладват какво се е променило от последната среща насам и какво е общото състояние на финансите в банките и дали целите им са изпълнени. След което Левитът
изнася възторжена реч, пеейки добре познатата песен, че когато цялото злато на света е в техните ръце, цялата сила ще бъде тяхна, бъдещето е тяхно, златото е новият Йерусалим, стъпка по стъпка те ще си върнат принадлежащото им и обещаното им, което 18 века е било отредено за враговете им, но идващият век ще предизвика промяната, или както се казваше онази хватка от кеча- обрат на съдбата. Конкретният събор е петият вековен за мъдреците, прокламиращи победата на Израел.Продължава описването на еврейската народопсихология, юдеите са най-хитрите, егоистични, алчни и арогантни същества,тяхното мото е, че работата е слуга на спекулацията, а насилието е слуга на разбирането. Нищо чудно, че те са надарени с хитростта на лисица, издържливостта на змия, очите на ястреб, паметта на куче, работливостта на мравка, задружността на бобрите и търпението на ветеринарите. Те са издържали толкова много изпитания, че времето за разплата е настъпило. И макар броят на приспособилите се към друг начин на живот евреи, някои от които са дори покръстени да се увеличава главоломно, според Левита това не е проблем, тъй като водата измива само месото, но не и духа. И че по-скоро не евреинът става християнин, намокрен само с някакво безобидно светено H2O, а обратното християнинът-евреин, поради сочното смесване на плътта и кръвта(тези думи, предполагам, биха подразнили Хитлер доста силно). После бива изложен план от неизвестен остър глас, вероятно звучащ често из борсите на Париж- как ако евреите контролират целия подвижен капитал, ще контролират и борсата, а ако контролират нея, то ще контролират богатствата на държавите. Друг глас се обажда и предлага подтискането на гоите чрез такси, данъци, лихви и ренти(изобщо, посредством добре изпитаните безотказни стари методи).Следващият обадил се пък, набляга върху силата на фабрикантите вусловията на икономическа свобода, отреждаща им ролята да дърпат конците на всички работници в предприятието, ето защо е перфектната позиция, от която евреите могат да управляват гоите без масите да си дават сметка. Предлага се още отслабване на влиянието, което има християнската църква върху хората. Това може да бъде постигнато освен чрез схизми, оправдани съмнения, подбуждане на неверие и спорове, също така чрез отлъчването на училищната система, така че да попадне извън влиянието на църквата и да няма часове по религия, а равнопоставеност на вероизповеданията, и разпределянето на бюджета за образование и проектите по развитието му да минават през високите върхове на държавата, тоест под влиянието на евреите. Колкото до военните реформи се изказва следната сентенция, че не мечът, а духът и златото трябва да управляват. А полицията ще трябва да защищава само висшия клас от вълненията по долните етажи срещу него, игнорирайки останалите неправди долу по йерархията. Но като цяло, евреите би трябвало да се стремят, да изглеждат като пацифистично настроен народ, а не потънал в тесногръд патриотизъм, за чиито щрихи са типични големите армии, както онази на моите приятели турците. Поредният неназован, включил се в беседата, глас споменава за почти осъществената си мечта- финансовият министър на повечето развити страни да бъде с еврейски корени. Относно законодателството, те предлагат да се коват закони, които не само предпазват, но и водят до всякакви други видове плюсове отвъд спектъра на сигурността. Изложен е замисълът да се увеличи цената на златото, което не е невъзможно, тъй като то освен най-ценният метал, в повечето време не е нищо друго освен търговски артикул. После се назовават професиите, към които юдеите е удачно да се насочат, за да контролират гоите. Има и изненадващи предложения, които са далеч от стереотипизираните опции(тъговец и банкер). Фигурират предложения като философи(май само Конфуций и гърците не са евреи, като за Конфуций не съм сигурен), лекари, нарушаващи Хипократовата клетва, научаващи срамните тайни и заболявания на гоите и използващи ги срещу тях, композитори, актьори и изобщо всички сфери на изкуството, където спекулацията безспорно играе не по-малка роля от таланта, отколкото в банкерството и търговията. Насърчават се смесените бракове между евреи и християни, стига християнските семейства да бъдат влиятелни и богати, или да служат за лостове на юдеите, но в същото време се призовава към предпазване на еврейските девици от опасността да бъдат опорочени от неевреи(Жалко!) и редом с това се гласува толеранс на мъжете от еврейски произход, кривнали от правия път, прелюбодействайки с жени, несподелящи техните вяра и етнос, които са в периметъра на Хрисиянството(Още по-жалко!). Обажда се и един прагматичен съветник и кажи-речи мой колега, който подкрепя мненията на останалите, но от друга страна осъзнава, че не всички биха били изпълними без помощта на пресата, тъй като пресата е най-голямата сила, редом със златото, понеже тя налага общественото мнение и е способна да го завърти на 180 градуса за отрицателно време, медиите са описани като „ухото на народа”, така че дори да имаш власт, пари, знания и умения, никой няма да го разбере, или да го интересува, или да предприеме нещо по въпроса, или единствено безучастно да ти се възхищава, ако медиите не са на твоя страна и не го е чул и видял. Когато всички те мразят, но медиите са на твоя страна, никой няма да разбере, че си толкова мразен, колкото си всъщност и т.н. В заключителните думи на събранието отново се повтарят клетвите, прокламациите и плановете за световна доминация и оброка за владение на земи 45 пъти по-големи от Ханаана и за по-голяма автентичност се подхвърля някоя и друга чисто еврейска дума, останала непреведена. След което принцовете и графовете, определящи бъдещето на гоите, бързо се разпускат и разотиват с появата на първите слънчеви лъчи, погълнати от ромолене, а пазителят на гробището и други двама неканени гости, подслушали злите приказки, още не могат да повярват, че всичко това се е случило и започват да се чудят, дали не е било сън. Гробарят, спазил обета си, остава в ступор, а пришълците се разбягват в различни посоки. Така свършва главата от книгата на Ретклиф, която тепърва ще оказва въздействие занапред върху пропагандисти, антисемити и световноизвестни писатели като омаскаряващия подобни хора Умберто Еко.
2.5 Анализ на романа Скитникът евреинот Йожен Сю, спомогнал индиректно за допълнителното хулене и стереотипизиране на общоприетата представа за еврейския етнос в Европа.
Скитникът евреинот Йожен Сю е книга, превърнала се в един от бестселърите на 19-ти век. Но това нямаше да бъде така, ако заглавието беше различно. Творбата наброява 800 страници и отразява епидемия от холера. Болестта е одушевена с помощта на образа на скитащия се вечно евреин, който където и да се появи вещае смърт и разруха. Той е осъден да броди по Земята вечно със своята сестра, докато всички членове от семейство Ренепон са още живи. Макар и Сю да не обяснява как известно семейство хугеноти, разпръснато из целия свят, има далечни роднински връзки със скитника евреин и сестра му, които им се явяват нещо като ангели хранители, защото корените им се преплитат и стигат в същинската си основа до мистериозна безсмъртна еврейка, която никога не се е женила, нито е имала деца, но това на практика е самият сюжет. Легендарната фамилия е разпръсната по цялото земно кълбо: Индия, Сибир, Америка, Франция и членовете й са се разслоили и озовали на различни стъпалца от социалната стълбица: занаятчии, собственици на предприятия, принцове и независими милионери. Всеки жив представител на семейството получава през 1682 г в Париж специален медал и послание, че ще има друга такава среща тип събор след 150 години на същото място, когато цялото семейно богатство ще бъде разпределено между всички живи наследници. Дотогава следват куп надигравания, надхитряния и мръсни номера като натопяване и открадване на медалите и ценните книжа и документи от лица, за които не са предназначени, както и убиване на конете, така че собствениците им да бъдат оставени без превоз и принудени да се скитат пеш без документи за идентификация, така че да бъдат арестувани и обвинени в скитничество. Има още други хитрини като- татуиране на сектантски символи, за които те хвърлят директно в затвора, върху тялото на индийския принц Джалма, докато той е потънал в дълбок сън и това всичко с основната цел да бъде тикнат зад решетките точно по времето, по което трябва да се качи на кораба за Париж. В сюжета присъстват още отравяния, отпускане на невъзвръщаеми заеми на работници, също има членове на фамилията, които обаче не могат да четат и подписват документи без да разбират каква сума дължат, след което биват хвърлени в затвора по обвинение за непогасен дълг и съответно биват елиминирани от надпреварата за богатството. Номерата не спират, освен обичайните предателства, йезуитски изпълнения и умишлени палежи, има дори неоправдано вкарване в лудница. Всичко това в условията на епидемия от холера. Разбира се, разцъфва и увяхва трагична любовна история между индийския принц и неговата изгора Адриен, подобна на тази между Ромео и Жулиета, но тя сякаш остава на заден план с оглед на панорамата на творбата и показва на читателя, само лошите краски на любовта, т.е. как човек под нейния ефект се превръща в лесно манипулируемо зомби, което може да бъде сринато изоснови и до пепел, и да се реши, вече след като се е посъвзело малко, и отърсило от пепелта като дефектен, регенерирал се преждевременно феникс, по свой собствен избор да изпие чашата с отрова, щом е разбрало, че от отсрещната страна не са му били верни. Родин в крайна сметка се оказва най-хитрия от всички и в уречения ден на срещата само той се появява и няма ни вест ни кост от живите наследници на семейство Ренепон, които са станали жертва на всякакъв вид ексцесии, целящи те да не се явят на срещата в точното време. Уви, обаче, Самюел- пазителят на дома и завещанието на необикновената фамилия, узнава интуитивно, а и емпирично за стратегемите на Родин и за да накаже нечестника просто изгаря тестамента и така в крайна сметка никой не получава паричната награда в тази луда надпревара и скитникът евреин и неговата сестра най-сетне си отдъхват и могат да умрат спокойно, понеже са издържали изпитанието, заклинанието е било изпълнено и износило се и вече по Земята няма членове от прокълнатото семейство Ренепон. В общи линии, това е сюжетът на целия роман, чието заглавие е до определена степен подвеждащо, но и спомага за това читателят да идентифицира всичките долни номера, хитрости и измами с еврейския етнос, чиито представители са сравнени чисто и просто с чумата, която поглъща и оставя мъртво всичко по пътя си. Това е така, защото книгата се казва Скитникът евреин, не Хитрият Родинили Проклятието на Ренепон, тъй като нямаше да се продава толкова добре. Творбата е удачен пример за отлично ушит косвен антисемитизъм, който позволява на автора да се изплъзне от обвиненията и на читателите да не спират да четат, защото ужким им е интересно да видят как ще свърши тази скучна, „приключенска” книга, дали проклятието ще бъде развалено и кой ще прибере наследството, когато всъщност тайно прехапват устни и стискат палци в очакване на финалните страници, когато последният скитащ се по света евреин най-сетне умира и всички си отдъхват, сякаш това е бил последният болен от холера човек и с неговата кончина епидемията и страхът си тръгват завинаги и хармонията отново е въдворена.
Митът за скитащия се евреин, обаче, предхожда книгата на Сю с няколко века. Още в 13-тото столетие след н.е., а и преди това започват да се появяват легенди, виреещи най-вече в европейската литература, описващи проклятието на един от юдеите, подигравали се на Исус по пътя му към позорното разпване и после по времето на разпиятието му. Същият този злодей, гаврещ се със сина на Бог е осъден вечно да се скита до Второто пришествие. Самата подробност, че осъденият представител на еврейския етнос не е назован поименно, както Юда, да речем, а е оставен да се скита без име, съд и присъда като за него се знае само, че е обущар(чиито обувки могат да ти осигурят невидимост) или търговец в някои източници, говори за събирателния стереотипизиран и антагонизиран образ, изкован за евреите от Християнското учение. Тази стигма ще битува доста дълго, ако приемем на сериозно това, което науката отбелязва относно евристиката и колективното подсъзнателно, т.е. дори един християнин да не е нито расист, нито строго религиозен, то той пак ще има дълбоко в себе си вкоренените неприязън и недоверие към юдеите, защото част от неговите неуки и простодушни деди са били пределно негативно настроени спрямо представителите на конкретната етническа група. Аз лично съм чувал изрази като: Стискаш се като евреинили Лъжеш като дърт циганинот хора, които познавам добре и знам, че нямат нищо против различните раси и даже са им помагали в нужда, но евристиката, навикът и колективното подсъзнателно си казват думата и им влияят изкусно, така че те на автопилот да употребяват подобни фрази, без да си дават сметка, че звучи расистко. Дори аз сам съм се изкушавал да изричам подобни недомислия, когато съм бил в по-незрял етап от развитието си и не съм си давал сметка за силата на думите. Освен в литературата(пиеси, романи, поеми) образът на скитника евреин е твърдо застъпен и в живописта, карикатурата, музиката и театъра. Разнообразните канали на комуникация спомагат за усещането за повсеместност на антисемитизма в миналите векове. Така постепенно до 18-ти век митът за скитащия се евреин се превръща в обединяващ символ за юдейската раса като цяло и прераства в Еврейски въпрос. Културният антисемитизъм, белязал цялата епоха на скитащия се евреин достига своя пик през 1937г , когато в Германия и Австрия се провеждат изложби, обхващащи всички карикатури и картини по темата.
ТРЕТА ГЛАВА: ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ
3.1 Последствията от изготвянето на Протоколите(разпространяването им в Русия и влиянието, което оказват върху Хитлер), антикризисният план на Западната преса, която през 20-те години на миналия век доказва, че документите са фалшификат.
Тайните протоколи на мъдреците от Ционвиждат бял свят за пръв път в Русия. Официалното им публикуване е дело на религиозния писател, общественик и професор Сергей Нилус. И маркар че, в Русия, в началото на 20-ти век, руснаците от еврейски произход също са били засегнати от повсеместната бедност, мужиците винаги са ги считали за врагове не само на тяхната православна вяра, но и на техните материални интереси. В Русия евреите по селата били по-многобройни отколкото в другите европейски страни и били истинска напаст за руските селяни, защото можели да четат, пишат и смятат. Ето защо, било по-удобно недоволството на простолюдието да се насочи изцяло срещу евреите и техните подривни действия, а не връз явните некомпетентности на властта. Тъй като, едно е кръвта на народа да се смуче от сребристите сламки на високопоставени представители на същата вяра и култура, друго е в народните жили да бъдат впити нечистите зъби на промъкналия се тихомълком външен враг, дребен и хитър като кърлеж. Така че, е било въпрос само на време в Русия да изникне пропаганден инструмент, целящ да се разлаят кучетата и да бъдат настървени и мобилизирани допълнително и систематизирано вкупом спрямо общия зложелател извън границите на културата им. Най-хитро е било да се обвинят за бедността в Русия в началото на миналия век не точно, единствено и само евреите, пребиваващи там, крадящи работни места и спекулиращи с всичко, което намерят, а и еврейската идея в нейната цялостност, стремяща се да замести Християнството. Следват и обичайните обвинения, че юдеите са си изградили държава в държавата(кахал)
[iii]
с тайно централизирано управление във всяка евопрейска държава, включително и руската, но едвали не те образували невидима паяжина, чийто център бил точно мистичната православна Руска империя, започваща бавно да ерозира под влиянието на евреите. И отново въпреки че, в Русия има много евреи, попили революционните идеи на Маркс, социализмът, който предстои да избухне там, макар и да изглежда антисемитски на повърхността, според привържениците на Теорията на конспирацията е изцяло еврейски в ядрото си. Евреите по времето на залеза на Руската империя са били най-удобната мишена за набелязване на външен враг, защото нито са били далеч от радара като монголите и татарите, например, нито са били съвсем у дома, в комфортната зона, а са се чувствали и са били приемани като орбитиращи около руското чужди тела, така постепенно те са се утвърдили и приземили, пускайки корени на границата, в златната среда за нарочване на външни врагове, точно пред прага на руския дом, напът да нахлуят всеки момент и да изцапат всичко вътре, третирайки го като клъстър от своята бащиния. Умберто Еко в последната си книга
го разяснява още по-добре и от мен: ...При мен работят хора, които знаят добре как да съставят един документ, но им трябва съдържание. И не мога да тръгна да обяснявам на почтения руски поданик, че евреите очакват Месия, тия неща не интересуват нито мужика, нито земевладелците. Това очакване на Месията трябва да бъде свързано по някакъв начин с техните джобове./ Но защо се целите точно в евреите?/ Защото в Русия има евреи. Ако бях в Турция, щях да се целя в арменците.Щом подготовката на документите е привършена, останалото е лесна работа, очаква се омразата да си каже думата, онази най-чиста омраза от сърце и душа, омразата по призвание, осигуряваща на мразещия толкова силно влечение, достойно да поеме празнината от липсата на сексуално. Наченки на тази омраза у руснаците към евреите винаги са се откривали, но никога досега не са били разпалвани толкова сериозно и така систематизирано, както след издаването и разпространяването на Тайните протоколи.И както еднакъв по сила вятър е в състояние да загаси една свещ и да разпали един огън едновременно, ако не бяха нахвърляни съчките, подклаждащи огъня на омразата към евреите в Русия овреме, под формата на 24-те Протокола, тя рано или късно щеше да утихне и угасне неусетно като свещ в своята несподеленост, непоследователност и липса на конкретика, благодарение единствено на ветровете на времето, убиващи отслабналото чувство, нямащо изглед да се засили и ненамиращо писта, по която да набере скорост.
Влиянието, което Протоколитеоказват върху Хитлере дотолкова силно, продължително и припокриващо се с личната му ненавист, насочена към конкретния етнос, че той не само ги счита за автентичен документ, въпреки че съществуват и са изложени от западната преса множество опровергаващи истинността им доказателства(които предстои да разгледам), но и веднага след идването на нацистката партия на власт през 1933г , той нарежда и се уверява да има копия от тях във всяка класна стая из цялата страна. А и нека не забравяме, че във веруюто му Моята борба , освен че биват посочени още в началото, са набелязани като документ, който трябва да стане достояние на целия свят, така че да бъдат разкрити веднъж завинаги користните цели на евреите. Ето и какво пише в прав текст авторът: Това, че съществуването на този народ почива върху една постоянна лъжа, личи и от прочутите Протоколи на мъдреците от Цион. Всяка седмица Франкфуртер Цайтунг хленчи, че те почивали върху една фалшификация, а това само по себе си доказва, че са верни... Когато тази книга стане всеобщо достояние на целия народ, можем да смятаме, че еврейската опасност ще бъде отстранена
. Щом като Протоколите успяват да повлияят с такава сила на един от най-злите хора в историята, сами се досещате, че са твърде зли(или добри в зависимост от гледната точка), за да бъдат истина, ключовата дума тук е „твърде” или „прекалено”, защото една истина никога не е „твърде” или „прекалено” истинска, тя е просто и ясно истинска, тя може да бъде изненадваща, но тази изненада се дължи на неочакваната й голота, която винаги е обективна, нито твърде красива, нито стряскаща и прекалено отблъскваща, а просто изненадващо истинска, неоставяща места за допълнителни хиперболи и смайвания. Хитлер ги споменава на всеослушание отново и в реч от 1921г. Гьобелс не остава по-назад, признавайки, че Протоколитев моментите на речите му биватсъщо толкова актуални, колкото и в деня на тяхното издаване. Единствен от нацистите Ерих фон дем Бах Зелефски
дръзва да контрира Хитлер и компания относно автентичността на документите и то го прави прекалено късно. Черната овца на националсоциалистическата партия Зелефски признава, че никога не е съществувала организирана световна конспирация и план за доминация над всички останали от страна на еврейския етнос, а напротив антисемитските кръгове съвсем целенасочено са ги измайсторили, за да имат претекст относно иначе неоправданата си крайна проява на агресия спрямо невинните юдеи. Което си е логично, защото има конспирации, но конкретни и локални, а не световни, всъщност няма нищо световно, няма световен мир, на световното първенство не играят всички страни на света, няма единодушно и твърдо признати от всички на светанеща и идеи, та защо да има световна конспирация? Но така или иначе Протоколитесе оказват перфектния практически инструмент, позволяващ на пропагандата на Третия райх да витае безпроблемно над ежедневието на немския народ, било в училищата, където изучаването на Протоколите е било задължително, било по време на официалните речи и неофициалните дискусии на нацистите, където са се споменавали и цитирали като правдоподобен източник на информация относно визията на външния враг, било по щандовете с литература, откъдето са се изкупували по-добре и от наръчници за оцеляване в бункер.
Шумът около документите няма как да бъде оставен и без антикризисна кампания от името на западния медиен елит в лицето на Таймси FAZ, които практически извършват това, което аз сторих в предишната глава- извеждане на цитатите от Протоколитеуспоредно с откъси от памфлета на Жоли, като особено се набляга на местата, където информацията се припокрива напълно, за да лъсне плагиатството най-добре. Отделно се подчертават различните техники, типични за фалшифицирани творби, включващи: генерализации, прозаични фрази и гръмки обидни закани, целящи да подразнят типичния читател. Появява се и хипотеза, че Протоколитеса и отчасти пиперлива пародия на творбата Еврейската държаваот Теодор Херцел, която на моменти се изявява като адвокат на Ционизма, но в цялостта си е отворено писмо, пълно с оплаквания относно трудностите, пред които еврейския етнос е изправен и разнищване на несправедливите причини за и опасните последствия от антисемитизма. Забалежителното в това произведение е неговата отвореност, диалогичност и подбуда към допълнително обмисляне, които напълно липсват в Протоколите. Например, при разискването на това къде да се помещава бъдещата еврейска държава, дали в Палестина, или в Аржетина, се поставят аргументи, защищаващи и двете позиции и параграфът завършва с отворен край, предразполагащ към включване в дискусията и преценка на предложенията
. Еврейската държаваможе да се нарече омекотен първоначален вариант на Протоколите, който е далеч по-дефанзивен в природата си, но също подбужда еврейския народ към обединяване и задружно утвърждаване на интересите му, но в друга по-благоприятна и миролюбива светлина в сравнение с агресивната инфрачервена светлина, излъчвана от Протоколите. Това е разбираемо, защото самият Херцел е от еврейски произход и желае сънародниците му и ционистите да бъдат представени в най-благите и балансирани възможни краски пред чужденците нито като мекушави, нито като прекомерно амбициозни, докато съставителите на Протоколите , в колкото и дълбока мистерия да бъдат обвити те, става ясно, че хич не долюбват конкретния етнос и доста вероятно не принадлежат към него. Херцел засяга и икономическата загуба от антисемитизма,подсилван посредством лозунги, нанасящи щетивърху търговията като- Не купувайте от евреи!Разисквана е още и вечната тема за езика, или иначе казано, на какъв език да се говори в новосформираната еврейска държава, на което Херцел отговаря отново либерално, а именно на какъвто език мислите на говорещия текат най-лесно, както е в Швейцария. Споменава се и за бъдещото знаме и други организационни детайли. В заключение, мога да обобщя, че Еврейската държаваи Протоколитеса диаметрално противоположни и едновременно с това еднакви и взаимосвързани произведения, що се отнася до: послание, целеви групи и предложения; но второто е просто заострено като копие, а първото заоблено като щит, иначе материята им е една и съща. Ето защо, критиците и част от разследващите журналисти веднага откриват приликите между двете и връзката на последното с първото. В крайна сметка, антикризисната кампания на западните медии, не е от най-стабилните, като се има предвид в конкретност вятърничавостта на Таймс, където Протоколитебиват първоначално отразени като истинни, а вече сетне след задълбочено разследване биват стигматизирани със същата лекота като лъжливи, което предполагам, би объркало по-наивната и несистематична част от читателите на пресата, които не са привикнали на подобни своеволия. Но съм сигурен, че антикризисната реакция на западните медии е пожънала също така много успехи сред непредубедените лица, които не са склонни към евристично поведение в негативните му аспекти и са винаги готови да обърнат внимание на всички гледни точки, заставайки на страната на по-рационалната.
3.2 Влиянието на Теорията на конспирацията и антисемитизма в масовата култура, идеи за антикризисен план.
Влиянието на конспиративните теории и антисемитизма в масовата култура през 20-ти век, а и през 21-ви е видимо с невъоръжено око. Няма да изреждам всички заглавия на филми и книги на такава тематика, защото не желая да им правя допълнителна реклама, тъй като те и без това се продават като топъл хляб и винаги ще се котират добре, защото тайните чисто и просто привличат тълпите. Това е разбираемо, но проблемът възниква там, където тайните биват раздробени и разводнени, за да се създадат цели книги и филми като се извлече облага от тях и в частност от семплите им пуснати корени около пошло изопачено безпочвено нещо, което би могло да се предаде с едно изречение и би имало същия шокиращ ефект. На пратика, тайните в тези творби биват представени като повече и по-нови от истините, което е съвсем парадоксално, като се има предвид, че тайните са все едни и същи, но представени по различен начин и доукрасявани спрямо настоящата епоха. А именно, че има елитна шепа хора, които живеят на по-високо ниво на съзнание от останалите и се опитват всячески да ограничат пътищата за достигане на това конкретно ниво от простосмъртните като нас и да ни накарат, да смъкнем степента си на духовно развитие с още няколко октави по-надолу, с помощта на апели към материализъм и живот, посветен изцяло на робството на консумацията, представено като единствен път към свободата в капиталистическата система и врата към висшето, празно отвътре, общество. Също така, в тези творби евреите биват стигматизирани, поради своите капсулираност и снобизъм, а и защото според стереотипизираните представи за тях, те винаги са на върха, понеже са сключили договор с дявола и са продали душите си за пари и власт, встъпвайки в недобронамерени спрямо средностатистическия християнин тайни общества. Ето защо, тези филми и книги и тяхното възприемане не бива да остават без ответен антикризисен план, свалящ поне горната част от слоевете кал, покрили плещите на членовете на тайни общества и представителите на богати еврейски фамилии. Всеки, фигуриращ в целевите групи на подобен тип разконспириращи творби на изкуството, реципиент трябва да е наясно, че дори всичко в тях да е истина и ние да живеем в Новия Световен Ред, във възможно най-фаталистичните му Оруелови щрихи и полета, което звучи невероятно дори в ушите на някой параноик, то все пак тайните общества и елитните еврейски фамилии не стоят точно пред неговата порта, готови да я разбият, да нахлуят вътре и да го убият(разбира се, ако не е Мел Гибсън в Теория на Конспирацията, Джим Кери в 23или Мишо Шамара в живота си). Така че, всеки фен на подобни творби трябва да не спира, да ги чете и следи, задоволявайки вродената си похот и нужда от разкриване на тайни, но същевременно и пълноценно да продължи, да живее живота си, или по-точно това, което е останало от него, като радва околните с онова нещо, което умее да върши най-добре, а не да потъне в сатурнова дупка и да се разхожда с черен облак над главата и да предупреждава близките си, че краят е близо, убеждавайки ги, че само неговите вярвания относно тайните общества са истинни и само неговия път за оттегляне е правилният. Най-малкото защото, подобно поведение не вещае добра социлиазация. Фрази като- Това, което не знаеш няма да те нарани, или Злото те достига, само когато му позволиши тямподобни скрояват корсет от клишета, който обаче ни помага противно на скептичните наши предварителни очаквания да дишаме по-добре, а и да изглеждаме по-добре в очите на околните, защото дори най-големият всезнайко не иска да бъде обременяван от други всезнайковци, което е и причината, поради която повечето философи не се долюбват особено много един другиго. Така че, дори да бъдем наясно с всичката информация на конспиративна тематика, защо да позволим, тя да контролира живота ни и ние посредством нея да желаем, да упражняваме тепърва влияние върху живота на други непробудили се още души, чиито трети очи точно на нас ще се е паднало да открехнем, за да ги превърнем в коне с капаци, макар и сами шибани от камшиците на собствените си хипофизи, нищещи единствено конспирации, гарнирани и сервирани с хиляди предразсъдъчни плевели, растящи относно и около всичко останало, оплело се в невидимата конспиративна при все това и световна паяжина? Щом сме били толкова умни, за да събираме ценните данни, трябва да бъдем и толкова умни, за да ги култивираме и използваме разумно, а не да ги пилеем безотговорно, дори където нямат място и където другите нямат интерес от тяхното възтържествуване и не ни дават съгласието си да бъдат озарени от тях. Защо да позволим на предразсъдъците да ни диктуват напълно и по всяко време какво да правим? Като се има предвид, че те освен че често помагат, често и ни тръбят все същите догми, превръщайки ни неусетно в роботи, забравили тръпчивия вкус на съмнението, рецитиращи все същите фрази, като например: Евреите имат всичкото злато на света и започват всички войниили Не можеш да се издигнеш нависоко в йерархията и да пожънеш световна слава, без да си член на тайни общества, каквито са и всички известни и преуспели личности
.
Ако аз бях ПР-мен на някое тайно общество, което звучи абсурдно, защото работодателите ми биха ми плащали в натура с мистерии, за които трябва да си държа езика зад зъбите, или поне ако отговарях за връзките с обществеността на някоя от няколкото световноизвестни еврейски фамилии, което звучи по-добре откъм заплащане, но все пак е бомбастично, то щях да организирам среща между привържениците на Теорията на конспирацията и техните така наречени противници, за които работя. Срещата щеше да се помещава в някой лунапарк, защото лунапарковете имат места за всички- и за конспиратори и за разконспириращите ги лица, тъй като там са изградени атракциони, които са тайни и сенчести, изискващи от посетителя им да бъде по-пасивен, хитър и търпелив, и такива, които са весели и шумни, и при които трябва да си по-агресивен, да отркиеш слабостите на противника, да ги използваш срещу него и да го унижиш публично(като го намокриш, разконспирираш, или надвиеш в игра с награда, въпреки че наглед е по-силен от теб). По време на забавите и страхотиите и двете групи ще осъзнаят, че от отсрещната страна също има човешки същества с надежди и страхове като тях. Разконспираторите ще си дадат сметка, че конспираторите са много властни хора, тъй като имат всички възможни пари, сила и знание, и те принадлежат единствено на тях, но същевременно са и много страхливи и се боят да не изгубят това, което имат, така тяхната сила се превръща от сила в затвор и Дамоклиев меч, които макар и в техния случай да са позлатени и единствени по рода си, въпреки всичко, са надвиснали над главите им заплашително и ако паднат, или преминат в чужди ръце, то падат и те. Конспираторите пък ще осъзнаят, че от отсрещната страна поради липсата на пари, сила и знание простодушните хора се стремят да ги нарочат за лоши, неистински, изправили се против Бога и празни в същността си и с това да си придадат вида на горделиви рицари в бляскава броня, която на моменти подрънква и скърца с пародийна насмешка. Както убиецът на Джон Ленън, потресен от разочарованието, което идолът му му е причинил посредством действията си след пожънатия световен успех, каращ го да се държи „изкуствено”, иска да го накаже, поглъщайки славата му и прилепяйки името си за неговото вовеки, така и разконспираторите като Алекс Джоунс
, например, копнеят завинаги да се свържат с всемогъщите конспиратори, както пепел полепнала по перата на възкръсналия феникс, напомняща му за неговия таен и някак далечен отминал живот. Често този стремеж, обаче е толкова сляп, че ги кара да изгубят ума и идентичността си напълно като Марк Дейвид Чапман
, търсещи тайни навсякъде извън себе си, уплашени до смърт дори да напипат за миг своите вътрешни, скрити в опасна близост до тяхната манифестирана личност.
Убеден съм, че след една такава хипотетична среща и двете страни ще разберат, че членовете на тайни общества и елитни еврейски фамилии просто имат повечко пари и повече свободно време, за да си позволят глезенето посредством задълбаването в дебрите на окултното, а пък разконспираторите нямат толкова пари, но също имат толкова свободно време, за да вадят кирливите ризи на съперниците си. Поуката е, че от свободното време не може да излезе нищо добро, освен ако не считаме конфликта за такова. Твърдя това толкова смело, съдейки най-вече от емпиричен опит. По-вероятно е човек да открие дявола в отпускарските си мигове, отколкото Господ. За да сме във връзка с бога трябва да сме постоянно заети и да работим било за другите, било за себе си. Точно в тези мигове на свръхнапрежение, когато се изисква от нас да се напънем до краен предел, ние призоваваме бог на помощ, тюхкайки се и преоткривайки божествените извори на допълнителна енергия, които не сме подозирали, че ще намерим, за да стигнем успешно до финала. Човек не дерзае молитвата в свободното си време, а я търси от задължение, конформизъм и навик, а през свободното си време бива намиран от новото и непознатото, което винаги е изкусително и дяволито. Скуката стиснала свободното ни време за гушата и изискваща от нас да избираме между неприятните задължения и приятните свободи е нещо като всеобщ портал, пред който се изправяме всеки ден. Всеки един от нас трябва да прецени, дали ако задълбае днес в тайни и Теория на конспирацията, това няма да му се отрази зле утре, когато задълженията, които е отменял са мутирали в едно огромно разочароващо задължение, наречено непълноценно изживян живот. Или обратното, ако поставим задълженията пред тайните и конспиративните хипотези, няма ли това да се отрази зле на приключенската и любознателна част от нас, нашата своеобразна Нарния, останала пренебрегвана за толкова дълго и хванала паяжини. Отреждам правото на свободен избор на всеки поотделно без да се натрапвам, както е етично. Аз описах своята идея за антикризисен план и опит за помиряване на двете враждуващи страни и поне частично смекчаване на вечно бушуващите стереотипи и предразсъдъци помежду им. Сега всеки, четящ това трябва да избере, отивайки във въображаемия лунапарк, върху кои атракциони да фиксира вниманието си, дали върху шумните и изкарващи тайните наяве или върху мрачните и дълбоко скритите в страховити подземия, от които няма лесно измъкване; и какво ще бъде личното му отношение към избралите контрастните нему атракции. Приятно прекарване!
3.3 Начини за убеждаване в обратното(контриране) на пропагандата в анализираните от мен образци, базирайки се на теоретичните изисквания и направените по емпиричен път изводи.
Според Рене Декарт, Господ не може да мами и фалшифицира, защото всяка машинация е несъвършена и няма как да произлиза от нещо абсолютно и безпогрешно, каквото е Бог
. Но това не се отнася за избрания от бога все още неясно по какви критерии народ, който все пак продължава да бъде белязан от слабости и негативни черти, блазнещи го към измама и лъжи. Факт е, обаче, че измамните Протоколи, целят да опорочат още повече образа на изстрадалия през вековете юдейски стереотипизиран етнос. Ала рано или късно, почти винаги късно, истината възтържествува и става ясно, че не евреите са измамниците и жадните за слава и расово превъзходство, а обратното- антисемитите са тези,правещи и струващи всичко възможно, за да сринат врага до земята посредством ловки пропагандни техники и инструменти като конкретните документи. Подходите на расистите понякога изглеждат абсурдни и трагикомични отстрани, но са все така ефективни за екпираните със солидни стереотипи и предразсъдъци мозъци . Средностатистическият расист не се притеснява толкова за чернокожите, колкото за евреите, той смята, че първите сами ще се погрижат за себе си, изтрепвайки се, водени от своята диващина. И ако бъдат обособени в отделни групи, племена и географски райони, които не е нужно да са строго определени и маркирани с червени линии, но да са далеч от белите, то тъмнокожите ще бъдат безобидни заедно, а белите ще са в безопасност и няма да се притесняват от СПИН. Но ако се постъпи по същия начин с евреите и бъдат оставени сами и заедно или сами и разпръснати, проблемът с тях не само, че ще се задълбочи, но и те ще станат по-силни и по-хитри, обменяйки конспиративни идеи помежду си и обособявайки се в държави в държавите. С една дума, расистите смятат, че негроидите сами ще се унищожат и е нужно да им се остави свободата да го сторят, но евреите трябва да се унищожат отвън и то с безмилостна агресия. Именно от такива ужасяващи разсъждения Холокостът води началото си. Колкото до азиатците и индианците, всеки расист има различно мнение за тях, в зависимост от това дали е фен на тяхната култура, или не, но при всички случаи отново подобно на масово приетото отношение спрямо негроидите, расистът Х няма да иска, да се намесва пряко в техните афери, за разлика от еврейските.
Бог, обаче в случая, е застанал на страната на евреите, тъй като те са жертвата на неправдата, целяща да внуши нещо, което е точно обратното на реалността- че именно те са злодеите, а не жертвите. Уви, целта може да се каже, че е постигната и през 20-ти век се случва немислимото... но в настоящето не бива никой образован и лишен от предразсъдъци обитател на планетата Земя да счита тези Протоколиза автентични, защото е доказано чрез палитра от преки разкрития, прилики с други творби, изопачаване на заложените в тях манипулативни, кадифени тактики и начини на аргументация, че те не са. Знам колко е трудно човешкия мозък да се разубеди. Веднъж щом някой вече се е убедил в нещо, обратното или му звучи смешно и нереално, или изобщо го игнорира и то минава покрай него без да го е чул и без да му е оказало каквото и да е въздействие на каквато и да е основа. Но винаги има надежда и аз съм оптимистично настроен и сигурен, че дори най-отявления антисемит може да бъде убеден в лъжливостта на Протоколите, просто ще се изисква много по-дълго време и усилие, отколкото това, за да разубедиш 17-18-годишно момче, което не мрази никого истински, но просто от скука е на вълна конспирации и е попаднало на Тайните протоколи на мъдреците от Цион (каквото бях аз, когато за пръв път попаднах на тях) и в него е започнал да се подклажда огъня на съмнението и в неговите гърди е забушувал поривът, изкушаващ го да изглежда като рицар в бляскава броня, готов да се бори за справедливостта срещу неправдата и да разкрие пред всички тръпнещи в очакване и нямащи си друга работа хора, плановете на злата шепа конспиратори от еврейски произход, които желаят световна доминация и нищо не може да ги спре, освен, разбира се, конкретния рицар в бляскава броня, който има много свободно време и е решил, че е най-удачно да го използва, вместо да инвестира в личното си бъдеще, да инвестира в това на целия свят. А бъдещето на света очевидно е застрашено и това става ясно само от този документ, който, разбира се, е единствен по рода си, не е повлиян от никои други, автентичен е и е бил разкрит напълно случайно, а не е трябвало да бъде изопачаван, защото сега злодеите се дразнят, че с помощта на всемогъщия интернет и безконечната смелост на рицаря плановете им могат да бъде осуетени със замах. Но този рицар, колкото и убеден и храбър да изглежда на пръв поглед, благодарение на малко четене и насочване към изворите и вдъхновенията на Протоколитевече прозря истината, че те са фалшиви. Проблемът е, че по-отявленият антисемит няма да се впусне в подобно критическо четене с началната предпоставка, че може да не е прав, както едно момче в късния пубертет и ранното съзряване, например, и ако на него му се каже, че действа като Адолф Хитлер, който също е счел документите за истински и е игнорирал всички противоречащи на това доказателства до самия край, то той по-скоро би се зарадвал, задето наподобява идола си, отколкото да му светене червената лампа, че е тръгнал по-стъпките на злодей от такъв грандиозен ранг. Така че, апели от сорта на Не бъдете като Хитлер!не биха свъшили работа. По-скоро дебати лице в лице, срещащи хора, които са вярвали в конспирациите, но в последствие са успели да се разубедят посредством просто желание и малко повече обективна информация с тези, които още не са го сторили и са заслепени от вярата си в конспиративни хипотези. Антисемитите, привържениците на Теорията на конспирацията и изобщо личностите, задвижвани от омраза и предубеждения често забравят, че от другата страна, срещу която са насочили своите ментални оръжия, също има невинни хора, които могат да пострадат и с нищо не са заслужили да бъдат мразени и стереотипизирани, само за това, че споделят същите формални белези като единици, чиито постъпки дори не са отразени правилно от обективна гледна точка в пропагандистките способи като книги и филми на конспиративна тематика, а са мистифицирани и хиперболизирани допълнително до немай-къде. Поне за мен истината винаги се е раждала в спора и от емпиричен опит знам, колко вдъхновяващо може да действа един дебат и как той може да накара и най-предубедения човек да се замисли, дали изобщо е прав, щом публиката и ответната страна го атакуват безмилостно вкупом при излагането на неговите, изглеждали безценни и безпогрешни преди, аргументи. На един такъв хипотетичен дебат относно Тайните Протоколи, ако от страната на привържениците на тезата, че са лъжа, бъдат приведени същите доводи, каквито аз приведох във втора глава, а именно най-вече огледалните прилики с памфлета на Жоли, появил се няколко десетилетия по-рано и това разкритие е демонстрирано пред публика(доста важен аспект), то тогава застъпниците на обратната теза биха се позамислили сериозно, колкото и да са фанатизирани, поради това, че са изобличени и унизени публично, а това определено няма да им се хареса, защото са свикнали те да правят подобни неща. Такива дебати не бива в никакъв случай да бъдат компютърно опосредствани, напротив трябва да се провеждат подобно на модела на древногръцките форуми, а не на съвременните интернет форуми. Реалният контакт и усещането за взаимната размяна на контриращи се енергии би подействало много по-вдъхновяващо, градивно и разконспириращо, отколкото вторични диалози, които са благоприятни за развитието единствено на обидните и невъзпитани модели на поведение и необезпокояваното допълнително циментиране на твърдоглавите участници в техните измамни дворци и светове, откъснати от нашия реален, витаещи в гуляи на безпогрешност. На масата, където се провежда спора е задължително да има някои от книгите на Умберто Еко, по-специално Махалото на Фуко, Пражкото Гробище, а и защо не библията на всеки лъжец Баудолино, понеже те скицират от първо лице образа на мразещия и вярващия в конспирации, както и на измамника и хитреца, преметнал преди другите първо себе си, за да стане по-убедителен, и те демонстрират емпирично опасностите, до които може да доведе подобен вид поведение по-добре от всякакви други съвременни романи. Той е един от малкото живи автори, които успяват да съчетаят хумора и трагиката, правейки го поудивителен и същевременно реалистичен начин, като предупреждава какво може да се случи, когато един и същ модел на поведение се пренесе от площадката за игра до бетонената джунгла или бойното поле(независимо дали това бойно поле е на идеи или на физическо противопоставяне). Антикризният план ще цели вярващите в конспирации и в расови предубеждения да оставят „вещиците” сами да събират костите и другите отвратителни съставки на техните отвари, без да се налага, да ги ловят и да им обръщат внимание. Защото тези вещици и техните безскрупулни действия са измамен плод на собственото им въображение, което става все по-агресивно и по-раздалечено от реалността с всеки изминал ден. Да, има зли банкери евреи, финансиращи не когото и каквото трябва и има също така зли членове на тайни общества, които гледат отвисоко на нас непросветените хора и дори може да се каже, че някои от тях се смятат за господари на света по техен си задкулисен, мистериозен, егоцентричен, кукловодски начин. Но на практика, никой не може да бъде господар на света за дълго време, независимо колко пари има, колко медии го обслужват, колко тайни знае, колко добре пропагандира идеите си и колко самоуверен е, защото светът е прекалено интензивен, прекалено променлив, мултикултурен и разслояващ се непрекъснато и безкрайно. Нито една раса, нито групичка сенчести мъже не може да сграбчи вкупом всички различни раси, различни групи, обединени по формални признаци, различни генерации и различни индивидуалности, независимо от ранга на познанията си, пропагандата си и властта си. Да, предполагам, че всеки от нас обича пари и би искал да има огромно богатство и всеки от нас има някакво зрънце на или останки от сексуалност и порив за надмощие от определено естество и в определена сфера. И дори лошите сенчести мъже да са проумели това и да стимулират умишлено чрез медиите и легендите около себе си злите духове у нас, каращи ни да продаваме най-скъпото си нематериално нещо за материални облаги и илюзорно надмощие и да затъпяваме, поробвайки критическото си мислене. То все пак много малка част от нас ще го направят реално. Аз ставам ежедневна жертва на облъчване от медиите с грубо смляни секс фантазии и преиначени секс реалности, както и с истории за бедняци, станали милионери и милионери, станали бедняци. Но реално това никак не е променило що-годе добродушния ми характер и ако някой дойде при мен лично и ми предложи удовлетворяването на всички мои зли духове, приемането ми в хайлайфа или билет за кръщене у масоните и всякакви други абстрактни пурпурни ръкавици и наметалца, позволяващи ми да сграбча здраво властта без да я деля, както и всички останали оргистични неща. То аз съм 100% сигурен, че ще се откажа преди да съм приел най-вече от страх, от недоверие и от способността да съумявам, да гледам на света такъв какъвто е, а не през розови очила, и от умението ми да подхождам към всичко с непоклатим здрав разум и да знам, че подобни предложения са твърде хубави, за да бъдат истина и нищо в живота ми не идва току-така даром без да съм го заслужил. За щастие повечето хора са като мен. Медиите определено им въздействат, но не ги променят за дълго, неповратимо и вечно. Защото реалността рано или късно настъпва и те си дават сметка, че дори медиите да са ги размечтали за власт, пари, секс, тайни общества и наркотици, когато всички тези изглеждащи велики отстрани феномени им предложат реално сливане лице в лице, те също устояват на изкушението и то не поради възвишените си черти на характера, а напротив поради точно обратното, поради своята недоверчивост, отхвърляне на риска, страх, заземеност и любовта към рутината и живота постарому.
Така подобно разигран антикризисен план би убедил вярващите в конспирации и масово надмощие на дадени раси лица, че злите гении от еврейски произход, знаещи всички окултни тънкости и уж дърпащи конците на всички нас едновременно и с еднаква сила, реално погледното не са в състояние да владеят целия свят, защото това от практическа гледна точка е невъзможно. Те определено владеят света на вярващите в конспирации, които се поддават на митологизирания им имидж на всемогъщи злодеи, който те всеки ден сами ремитологизират и възвисяват още повече, правейки тази невиждана шепа свръхчовеци по-свирепа в съзнанията си, като научават по някоя нова пиперлива необективна потайност относно тяхното съществуване от някой още по съмнителен източник. Поуката е, че ако вярваш, че има хора, които владеят целия свят, то те наистина владеят целия свят, обаче целия твой святи ти се вманиачаваш допълнително и търсиш връзки и свързваш явления, които няма как да станат хомогенни, като им придаваш конспиративна нотка подобно на филма Числото 23. И така неусетно ти отдаваш цялото си време на тях и всяка твоя мисъл се стреми да разкрие някоя тяхна тайна. А когато пожертваш цялата си енергия и време за нещо, то ти се превръщаш в роб на това нещо и следователно от разконспиратор, ти ставаш роб на лицата, които искаш да разконспирираш. А ако не вярваш, че има такива хора, или ако смяташ, че има, но те никога няма да съумеят да постигнат целите си в световен мащаб, чисто и просто защото са невъзможни. То ти ще живееш свободно и облекчено, ще преследваш твоите лични цели с усмивка. Усмивка и повърхностност, които видимо биха подразнили вярващия в Теория на конспирацията, който даже може да те обвини в лигавщина и непросветеност относно „случващото се зад сцената”, но за които усмивка и повърхностност той вътрешно дълбоко ти завижда и копнее да бъде толкова свободен колкото теб, а да не робува на собствената си порочна схема, която го е зомбирала съвсем и е неутрализирала способността му да бъде чистосърдечен и да се радва на малките неща и непринудената красота, които бликат навсякъде около него, но той не е в състояние да ги открие, защото просто не иска. Аз пожелавам на всички от първия тип да преминат към втория, а това може да се случи само посредством пряка среща между двата типа и една заслужаваща си дискусия лице в лице, изпълнена с много емпатия и критическо мислене. С удоволствие бих пътувал по света, за да организирам подобни видове дискусии във всяка страна, която посетя и където има достатъчно интелигентни желаещи, разбира се. Защото не искам през 21-ви век да съществуват още хора, които все още мислят, че е възможно някои други, останали в сянка, да управляват целия свят едновременно. Това на мен лично ми звучи комично. Никой не може да те управлява без ти да му позволиш, независимо колко по-силен, по-хитър, по-финансово осигурен, по-просветен и по-настоятелен да е от теб. Днес никой не трябва да позволява на никого да живее живота му вместо него, защото никой не знае как освен той самия, а доста често дори той самият не знае как, защото търси отговорите именно от другите, а не вътре в себе си. Тази ретроградна тенденция е крайно време да спре веднъж завинаги. Хората, вярващи в конспирации и пристрастени към разкриване на тайни, скоро ще проумеят, защо са пристрастени към навирането на носовете си в чуждите работи и постоянната нужда да следят какво става в дълбочина, в която рядко някой друг дръзва да се потопи. Те скоро ще разкрият най-голямата тайна в живота си, а именно от какво се поражда всичката тяхна енергия, отправена към окултното и желанието им да разкриват загадките на други групи и личности. Тази енергия се поражда от тяхната неудовлетвореност и разочарование спрямо явното. За тези хора явното е смъртоносно скучно и те бързат да намерят поводи да се потопят в скритото, което им се струва безгранично интересно. Ала явното има един много значителен плюс пред скритото, то освен, че е ясно като идея си има и ясно обособени материални граници и в неговата плитчина не можеш да се удавиш. За разлика от скритото, в чиято дълбочина веднъж потопиш ли се, трудно се връщаш същият в плитките води. С риск да ви прозвуча симплистично и минималистично, ще завърша последната точка на последната глава от дипломната си работа с думите: По-малкото е повече. След месеци, белязани с потапяния в студени окултни четива като Разбулената изида
[iv]
и опита на Неста Уебстър
[v]
върху тайните общества и тямподобни книги и документални филми за конспирация и мистицизъм, реших да си остана завинаги в плитчините без да помръдвам, и да изживея остатъка от живота си в хармония със себе си и всичко наоколо, и да приемам света такъв какъвто е в очите на един непридирчив човек. По-добре така отколкото да скачам с бънджи в бездната както вярващите в конспирация. Да, понякога пак се изкушавам да поглеждам същата далечна и отминала за мен бездна за кратко с едното си око, след което разтърсвам глава, облекчен, защото тази бездна вече не ме гледа със същите изпълнени с копнеж, съблазняващи ме очина харпия, както го правеше преди. Тъй като, смея да твърдя, че вече съм напълно независим откъм псевдонауки и единствената разкрита от мен тайна, която ще запазя само за себе си, е тайната, отнасяща се до мъчно извоюваната от мен, моя си, собствена, свобода.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Това беше скромното ми научно изследване, надявам се да Ви е харесало и да сте одобрили стила ми. Мисля, че то беше успешно и съумях да докажа както теоретично, така и емпирично моята теза, гласяща, че измама без пропаганда може да има, но обратното е немислимо. Възможно е да съм имал някакви пропуски и грешки, но като цяло смея да твърдя, че посредством дипломната си работа изготвих един сносен бунт макар и засега само писмен, отправен срещу всички вярващи в Теория на конспирацията и почитащи антисемитизма изгубени души. Наистина е тъжно, че все още се намират такива и реалистично погледнaто в повечето кътчета на планетата броят им не дава изглед да бъде намален. Ето и малко статистика: филмът Теория на конспирацията, излязъл по 2806 кина за пръв път на 8.08.1997г , в главните роли Джулия Робъртс и Мел Гибсън(може би, най-значимите холивудски актьори, изявявали се на сцената през последното десетилетие на миналия век) докарва обща печалба в боксофиса 137 млн. $(75млн. $ само в Щатите, 61 млн. $ в чужбина, 19 млн. $ само през първия уикенд) и този успех го прави 19-тия по приходи филм през 1997г в САЩ. Рейтингът му в imdb е 6,7 от 10, като е оценен от 60 678 потребители. Числото 23е психологически трилър на нумерологична тематика, резониращ донякъде с Теорията на конспирацията, понеже 23, освен че е любимото число на Джон Наш е магически заложено във всички схеми на илюминатите и е обсебило напълно открилия това германски хакер- Карл Кох
[vi]
. Филмът заработва 77,6 млн $ в боксофиса, с 6,4 рейтинг в imdbот общо 138 168 гласували. За книгите е по-трудно да се намери статистика, а и не трябва, защото масите, интересуващи се от Теория на конспирацията, предпочитат други източници на информация и ако четат книги по темата, ще го правят с е-четци, онлайн и няма да ги купуват от срам или от стиснатост. Интернет е друго нещо, Алекс Джоунс, който е най-яростниятпривърженик на Новия Световен Ред в Щатите печели 820 300 абонати в канала си в You tube. Клиповете компилации на тема илюминати и масонски символизъм в съвременната популярна култура, особено ако са гарнирани с примери от поп музиката, генерират от 2 до 4 милиона гледания в рамките на година или няколко месеца. Документалните професионално режисирани филми на същата тематика са качени онлайн, преведени и озвучавани на всякакви езици. От всички тези данни, следва, че Теорията на конспирацията е без съмнение популярна и широко навлязла в масовата култура, без намерение скоро да я напуска, защото всяка звезда има интереса да се тиражират слухове, че членува в тайно общество, понеже е доказано, че няма лоша реклама, особено ако е направена на гърба на гореща тема.
Тази тревожна истина за пожънатия успех на псевдотеорията се дължи най-вече на фалшификацията и измамата, утвърдили се като, може би, не най-масово използваните пропагандни техники, но несъмнено като едни от най-ефикасните и безотказни. Конкретните Протоколи на мъдреците от Ционсе базират изцяло на фалшификация и това бе доказано от мен както по теоретичен, така и по изследователски път, посредством контент-анализ и откриване на взаимовръзката между различните извори и източници на пропагандата в наблюдаваните от мен случаи. Остава ми само да отправя апел към всички онези, интересуващи се от тайни общества и Теория на конспирацията. Той ще бъде малко по-различен от онзи знаменития на Стийв Джобс, произнесен пред студентите от университета в Станфорд- Останете гладни, останете безразсъдни!
[vii]
Макар че, съм сигурен, че голяма част от вярващите в подобни окултизми и недомислия има вероятност да си останат такива и да не се разубедят никога. Тъй като, като цяло, привърженците на Tеорията на конспирацията и всички интересуващи се от тайни общества са достатъчно безразсъдни и гладни както по природа, така и по пътя към научаване на все нови и нови сенчести пикантерии, които няма как да бъдат проверени практически, освен чрез лични субективни самореализиращи се пророчества. Но все пак, искам тези личности винаги да разглеждат и двете гледни точки, а не в унеса от новите шокиращи неща, които откриват да задълбават право в едната тайна и да я отделят извън околната й, критикуваща я среда. Същевременно, знам колко трудно и досадно е това, някой да ти прави забележки по време на порива, защото съм бил и от другата страна и е по-лесно да се каже, отколкото да се извърши. Но все пак, щом очевидно съм се разубедил, значи не е невъзможно. Всеки трябва да прецени и притегли логиката в двете възможности: А- светът да се управлява цялостно от шепа хора, чиито пъклени секретни планове за световна доминация са излезли наяве съвсем случайно без да е трябвало, това да се случва и могат да бъдат намерени напълно свободно в интернет, без това да има смъртоносни последствия за намерилите ги и осмислилите ги и Б- светът е твърде пъстър и е невъзможно да бъде управляван целия едновременно от колцина, скрили се в една единствена тясна сянка, независимо какъв е обсегът на оръжията за контрол, с които опитващите се да опитомят цялата планета разполгат; и тайните планове са фалшификат, тъй като е логично най-могъщите и пълни с познания от всякакво естество хора на света да знаят, как да запазят действията си само за себе си дори в ерата на пълната дигитализация, в която живеем. Излишно е да подчертавам, че съм изцяло за втория вариант, няма как да бъде другояче, щом съм написал цяла дипломна работа за това. Освен ако цялото това нещо е една Оруелова шега и аз съм обслужващ тайните общества и ционистите избраник, който прави всичко възможно да отрече истината по най-убедителния и елегантен начин под формата на този научен труд. И после ще се налага да защищавам друга дипломна работа, обаче този път пред сенчестите господа, за да им докажа, че съм успял да разубедя преди това вярващите в тайни общества хора, че няма от какво да се притесняват и всичко е фалшификация и измама, така че те- членовете на тайните общества, наели ме за черната работа да могат, да си отдъхнат, успокоени, че за малко са щели да бъдат разкрити, ако не е била моята навременна намеса и да продължат по своя бавен и сигурен път към световна доминация. От книгите на Еко(Махалото на Фукои Пражкото гробище) аз научих, че е много лесно да създадеш едни фалшиви документи,просто трябва да намокриш хартията, така че да пожълтее, за да изглежда по-стара и автентично занемарена, крита и пазена с години и те трябва да съдържат стари мисли, които са блазнели хората със своята злина и пунктираните линии на стереотипите и предразсъдъците, заложени в тях, шепнещи ти да ги свържеш, но людете не са смеели да го сторят и да ги изразяват свободно и публично, поради страх от остракизъм и Спирала на мълчанието. Разбрах също, че е много лесно да повярваш в собствено изтъканата конспирация и да се „филмираш” в нея (както казват жаргонно младите хора в днешно време), просто трябва да намокриш мислите си с малко невъздържана емоция и вяра в правотата им и готово, вече си техен роб, врявата е вдигната не само в мислите ти, но и в окръга ти и ти си станал окован във веригите на самореализиращи се пророчества слуга на собствената си идея, вместо тя да служи на теб. Нека щом съм научил нещо от творбите на Еко,топката на знанието и помъдряването да бъде прехвърлена и в полето на читателите на моята дипломна работа, така че те този път да научат нещо и от мен- А именно, в никакъв случай да не правят както героите на Еко, иначе ще ги чака същата трагична съдба. И да свалят соломоновия пръстен, преди да стане твърде късно! Защото е забавно да разбираш тайния език на някои диви и могъщи зверове, плетящи интриги срещу нас хората, но не и ако това са животни като лисицата, лъвaи змията, чиито езици е по-добре да си останат само в техния периметър на комуникация! Тези, които са чели Макиавели, Библията, Хари Потър и Владимир Терзийски, знаят какво намеквам и защо го намеквам и защо съм избрал конкретните животни, към които иначе тая само любов и страхопочитание.
Библиография:
Декарт Рене Избрани философски произведения, Наука и изкуство, София,
1978г
Дюма Александър Жозеф Балзамо 1846г
Еко Умберто, Пражкото гробище,ик Бард, София, 2010 г
Еко Умберто, Махалото на Фуко, ик Бард, София, 1990г
Еко Умберто, Баудолино, ик Бард, София, 2001г
Кестнер Ерих, Двойната лотхен, ик Анубис, София, 1999г
Лок Дж. Опит върху човешкия разум, The Baffet, Лондон,1690г
Макиавели Н. , Владетелят,ик Инфодар, София, 2009г
Ремарк Мария Ерик На западния фронт нищо ново, Унискорп, София
Сю Йожен Скитникът евреин, ик Петекс, София, 1991г
Терзийски Владимир Летящите чинии на илюминатите, 1994г, София
Хитлер Адолф Моята борба, ик Жар птица, София, 2001г
Христов Чавдар Убеждаване и влияние, ик Сиела, София, 2008г
SpinozaBaruch, Tractatus Theologico-Politicus 1670
http://www2.dsu.nodak.edu/users/dmeier/31458292-Spinoza-Complete-Works.pdf
http://www.ushmm.org/wlc/en/article.php?ModuleId=10007244
http://www.youtube.com/watch?v=DuGpw0-B9-s
http://www.otzvuk.com/Knigi/Okultna/Taini%20obshtestva/Jan.Van.Helsing-Vlasta.na.tainite.obshtestva.prez.XX.vek.pdf
http://www.notbored.org/dialogue-in-hell.htmlМорис Жоли
http://www.karl-may-gesellschaft.de/kmg/abntrlit/primlit/reprints/retcliffe/biarritz/biarritz-1.htm
142- На пражкото гробищенемски оригинал Джон Ретклиф
http://www.biblebelievers.org.au/przion1.htm Протоколитена английски
http://www.gutenberg.org/files/25282/25282-h/25282-h.htmЕврейската Държава на Т. Херцел
http://www.wiso.uni-hamburg.de/fileadmin/wiso_vwl/johannes/Ankuendigunge...
An essay concerning human understanding volume 2, book IV
Христов Ч. Убеждаване и влияние, ик Сиела, София, 2008г стр. 148
Холокостът е дума идваща от гръцки, която означава буквално напълно изгаряне и в историята маркира геноцидът над приблизително 6 милиона евреи, на иврит това понятие се изменя с „шоа”, което значи катастрофа/разрушение
Христов Ч. , Убеждаване и влияние, ик Сиела, София, 2008г стр. 152
Адорно, Негативната диалектика 361/ също както прословутото земетресение разрушило почти всяка църква в града и вестило се по време на свещени празници, променило европейските културни и философски виждания относно Бог и теологията завинаги, Холокостът е катастрофа със сходни последствия.
Барух Спиноза Tractatus theologicus politicus, 1670
Предполагаемият баща на Протоколите на мъдреците от Цион, съперничещ си за бащинството с П. Рачковски
Еко У., Пражкото Гробищеик Бард, София, 2010г 376 стр.
Христов Ч., Убеждаване и влияние, ик Сиела, София, 2008 125-126 стр.
Гои е еврейското обозначение на неевреите, заимствано от Библията, то чето придобива, обаче, пренебрежителни и принизителни конотации относно обозначаваните с него лица
Заемка от Диалог в ада между Макиавели и Монтескьо
Еко, У, Пражкото гробище, ик Бард, София, 2010г стр. 320,
Думата идва от иврит-Левии е титла на потомък от едно от десетте изгубени колена и в частност на определеното за служба в легендарния Соломонов храм
Еко, У, Пражкото гробище, ик Бард, София, 2010 г, стр. 375
Хитлер, АМоята борба(I, II)
Декарт Рене, Избрани философски произведения, Наука и изкуство София, 1978г
[i]
Адорно Негативната диалектиказа Ницще +Философията на Ницше относно наукатана Бабет. Е. Бабих
[iv]
Блаватска Елена Разбулената Изида
Карлос Моедас, комисар по научните изследвания, наука и иновации на ЕС и Ван Ганг, китайският министър на науката и технологиите, са обсъдили на 29 юни сътрудничеството между ЕС и Китай в областта на научните изследвания и иновациите в рамките. Срещата се е състояла в рамките на 
Евгения Дингилска, Антон Лазарев и Виктор Георгиев са първите избрани български стипендианти по програмата на АББ – фондация „Юрген Дорман“.
